Categories
аз

почти единадесет

Напоследък съм отслабнал. Нищо, че снощи изядох невъобразимо количество храна в китайския. Трябва ми малко по-строг режим на хранене. Поне редовно…

Няма да съм по-дебел,
щом като не стана!
Не ще стана по-дебел…
както и не ставам!

Categories
разказвам

конфитюр

Гледахме Мармалад снощи. Невероятно смешно, трагично и мъничко гениално.
Вечерта продължи в китайския над FENS. Бях в особено настроение. Допринесоха разговорите на околните за религия и фентъзи (доколкото разбрах). Нямах настроение да споря. Гледах в нищото и похапвах. Е, май и се усмихвах от време на време, защото беше доста весело.

Categories
разказвам

double decker

Снощи като се прибрах ме чакаше изненада:
двуетажно легло
Вчера Мишо и Шефа са ни донесли нова стая, за което им дължа едно голямо благодаря (дали благодарността да не бъде изразена в прилично количество пенлива течност?).
Сега в стаята е доста по-просторно, а аз спя на първия етаж. Наредили са ни пред компютрите като аптекарски шишета, което малко не ми харесва, защото искам да съм си в ъгъла, но ще го измислим.
три компютъра по дълго на стената
Сега пък може перфектно да се гледат филми от леглото. От всички легла всъщност.

Такаааа… Освободихме място. Остава само да си намерим джаги за да го запълним…

Categories
разказвам

чисто здрав

Лекцията php security пак пропадна, но това май си имаше хубавите страни. Хем София не успя да я пропусне, хем свършихме мрежовата(доста приятна лекция за инжектиране на SQL) по-раничко и имахме повече време за ИББ :)
Пак бяха запазили три маси и пак в общи линии бяха пълни. Реших да проверя старата поговорка Клин клин избива и в името на добруването на гърлото ми пих доста бира с лимон (аз не вярвах, че това става за пиене, но уви). И се получи. Сега гърлото ми има леко розов цвят (не като преди – половината бяло, другата половина гъстовиненочервено), като на бебешко дупенце (на допир не го знам как е…). Защо обаче по дяволите не се сетих да пия бира още предните вечери… Е, опитът учи. Ще го знам да друг път. За снощното ми скорострелно оздравяване определено принос има и сервитьора. След първата бира другите ги носеше по инерция. Заслужи си бакшиша. За пореден път.

Всяка жаба да си знае гьола. Струва ми се, че лека-полека започвам да се намествам в моя. Бях забегнал за малко.

П.П. Май пак се връщам към много-в-скоби-стила. Харесва ми.
П.П.П. В Кривото готвят твърде добре. В белия списък са вече и спагетите (първите в списъка), салата от моркови със зехтин (има доста солиден лимонен материал в нея за бирата/виното) и пържените картофи (истински са!)

Categories
разказвам

и от…

Хей. Първа пролет.
Един ден белязан от неочаквано добро настроение.
И от Бари Уайт.
И от Obsession. Изпитвам странни симпатии към тази песен. Още от онова лято преди да дойда в София. От онова лято, в което пишех код по цяла нощ, а през деня играех баскетбол и се шляех.
И от многото изядени банани, шоколад и бисквити.
И от целебния x-it, който направи чудеса с настинката ми. Не си спомням, кой ми даде да ги пробвам за пръв път, но имам да го черпя бира(или ако и той/тя е настинал – ром, чай, сладко от смокини, whatever).
И от тъпата документация на libevent, лесно намерените бъгове в чата и чуденията какви магии прави gcc като генерира кода за switch (понякога двоично търсене?).
И от топлите думи с близки хора. В icq и извън него.
И от 12-те точки на първото контролно по ЧМ. Никак не очаквах толква…
И от функциите от по-висок ред…
И от една icq изненада.
И от що-годе продуктивно събрание на УС в Алебната, акомпанирано от малко ром и чай.
И от работеща връзка моят фотоапарат< =>gentoo-то у нас.
И от малко колебания за уикенда.
И от малко спомени…

Още не съм свободен, но успявам да не го показвам и пред себе си.