Мъничко от празнотата напоследък се запълни тази сутрин.
Запълни се по два най-необичайни за мен начина.
Със старата добра презентация, която съм чел десетки пъти и която за малко днес да изтрия, заедно с останалия спам.
С малко чуждо щастие :)
Днес ще бъде хубав ден. Предчувствам го. Cold outside. Warm inside. Наистина.
Сън: дълъг и неспокоен. Събуждане: 7:17. Поща, други източници на новини. Даже закуска. 9:30 – засилване към Червената къща за Локализация! Локализация!. Няколко незагубени часа. 14:00 – към Халбите за по бира. До вечерта – дупка, за която няма какво да се разказва.
19:30 – зала България: Cinema in ConcertoУф, че ден. Цял ден се мъчихме хем с балансирането на сървърите (впрочем аз никак не се мъчих – само давах глупави идеи, добре де – имаше и някоя и друга не чак толкова глупава) и с тестването на примерния IQ тест. Flash е копеле. Копеле. Копеле. Накрая все пак пробата тръгна и тестът е вече на линия. Който иска може да се пробва. Резултатите няма да се пазят така че спокойно. Няма да разбера колко по-умни са всички от мен :)
Сега е време за малко почивка, защото утре и вдругиден се очертават дълги и тежки…
Между другото блоговете станаха 200.
Снощи откривата лекция по Мрежова Сигурност свърши бързо и слязох до центъра. Отнесох набързо каквото имах да нося. Беше към 8 и малко. По същото време, по което правех онези мои петъчни разходки. Опитах се да повторя изживяването. Влязох в книжарницата. Купих си две книжки в една – номер 24 и номер 25. Нямах си копие в София. А ми трябваше. Дали все пак не ми трябва нещо малко и глупаво? Не. Но идеята за него ми трябва. Отново както преди ядох в Тропс къща. Отново както преди… Само че този път светлините на града не ми даваха успокоението след уморителния ден. Липсваше ми свободата. Липсваха ми двата часа, в които не мислех почти за нищо, но дори за мен си изглеждах замислен. За съжаление снощи ги замених с два часа размисли и спомени. Спомних си за една специална петъчна разходка. Доста мълчалива, въпреки че не бях сам. И много истинска…
Сега осъзнах нещо, което сякаш винаги съм знаел. Думите рядко помагат. Ако нещо не може да се постигне без думи то рядко, много рядко може да се постигне с думи. Разговори. Или преговори. Е понякога забравям какво съм осъзнал и какво съм знаел…