Дребните забавления не са дребни. Понякога.
Например да си играеш със стара клавиатура и да поразмениш бутоните и така че нито един да не си е на мястото (интервалът не успяхме ^#!!$*&&$#%$@##).
Например да играеш фризби във ФМИ200, да уцелиш тоя оня от публиката. Или поне да го накараш да усети преходността си в момента, в който малката жълта чинийка изненада погледа му и се насочи към нищо неочакващата глава.
Мисля, че си имам поне бегла представа как се чувстват децата на двадесет години.