Categories
аз

незнам

Сутрин. Пия си изстискания още вкъщи сок от портокали и лимон. Ям сандвича, който проспах във влака. Чета си feed-четата. И изведнъж…

Не обичам да ме лъжат, но го преживявам. Обикновено. Понякога, обаче много трудно преживявам някой докато лъже мен, да лъже себе си двойно повече. И то да лъже себе си в очите. Пуснах си последователно Creep, Always и Истина. Отидох на работа…

Докато слушах се сетих за няколко реда от нещото, което прочетох снощи във видеотеката:

Тази вечер аз ще крася себе си – неориентиран и лутащ се, гледащ предимно навътре.

И една развалена латерна ще тананика мелодия, меланхолично навяваща себе си, както го може само вятърът.

Благодаря.

Categories
разказвам

коледа’04

Нямам намерение да разказвам за веселото прекарване на коледата вкъщи, за опитите ми да правя палачинки. Не им е мястото в блога. Просто два спокойни дни у нас. Кеф.

Виж – неделята беше друго нещо. В Търново беше топло. Даже хората ми изглеждаха топли и весели. Впрочем, винаго имам подобно чувство като се върна там след дълго отсъствие.

Видях се с Великов. Разказа ми и той за St. Lawrence, макар повечето интересни неща да ги бях чул вече от Данчо. После дойде и Косев и заформихме малка горнооряховска дружинка във Виенския салон.

На излизане видях Петя и Наталия. Не са се променили много. Даже ми беше весело да пообиколя съвсем за малко няколко магазина с тях… От трима бързо станахме пет с Данчо и Тео. Разходихме се до конниците (не ми станаха снимките от там – така и не успя да фокусира нормално сапунерката), видяхме там Пламито и Весо (поредните, които си нямат идея какво ще се прави на нова година, хм…). Е събрали сме се толкова хора, може ли без да седнем да пийнем и да хапнем някъде. City с готовност ни приюти и краката на високите столчета в дъното се поогънаха. Адски весело беше. Появиха се и Васко, Митака. Данчо ми изля половината бира, а Петя (нали е била сервитьорка ;) ) успя да събере останалата по масата бира… върху на Тео дънките, но всичко това не е важно. Никак даже. Почувствах се по-близък с тези хора, отколкото за петте години с тях в един клас… Не знам защо.

След пъба минах да видя Деница. Някои хора са родени да работят с хора. Има едно ново заведение – Хъмфри Богарт. Честно да си призная малко срами името му, но това ни най малко не ми попречи да не искам да си ходя, докато не стана достатъчно късно за да не ми остане почти време да спя преди влака тази сутрин. A friend in need is a friend indeed (поговорката няма логическа връзка с нищо казано досега, нито след това).

Върнах се вкъщи с поредния *таксиджия*. Този път ми беше нещо като колега. Попита ме какво работя. Попита ме също …ама на C или на C++. Не ми казвай, че няма разлика. Още един от тези, които са били готови да го подкарат.

Довечера, като се прибера от работа ще сложа и някоя и друга снимка.

Categories
сметачи

нагоре

Четвъртък вечер си сложих последната бета на wordpress и реших малко да си пооправя структурата на категориите. С две думи – да си поиграя с блога…

Всичко стана твърде лесно – в новата версия няма промени в базата и само трябваше да съблюдавам да не замажа някой от мазните кръпки, които съм правил (особено в dstats2 разширението), смених структурата на постоянните връзки (за което се извинявам – няма да ви работят старите връзки към разни статийки из блога) и започнах да си правя подкатегории. Дотук добре, но съвсем бях забравил, че интернета ми свършва точно в 12 часа онази нощ. Бях успял само да направя аз слушам и удари заветния час. Оттогава до днес на обяд не се бях докосвал до интернет. Изобщо.

Categories
свят

добър блогващ/лош блогващ

Не ми се пише, нещо. Но за сметка на това ще кажа, че за два-три дена се появиха (главно от нищото ) 20-тина (повтарям – двадесетина) нови български блога.

Хубавото е, че все повече хора, далеч от айтито блогват. В дневниците започва да се усеща един малко по-човешки, нехакерски, нелинукски, не phpски отенък. Блогът ще си дойде на мястото – място където да виреят спорадичните и систематичните мисли на хората. Малък излаз към големия свят. Нещо лично, което да е същевременно ужасно общо. Блогърите ще завладеят света…

Малка почивка от сантименталността и утопичността.

Лошото обаче е, че все повече хора, далеч от айтито блогват. Ей, шшш, това си е запазена територия. Това, че google (блоггър/блогспот) ви дават готов блог (блогспот = 22% от всички в горния списък) не значи, че морковите се ядат с обелките. Блогове ще започнат да имат всички. Доста от тези всички ще проимат под сериозен обществен натиск и няма да пишат с желанието, с което пишем ние сега. Е, разнообразни ще са, но ме е страх, че ще изчезне малко от очарованието, което сега носят блоговете със себе. Мне, не ме е страх – сигурен съм.

Дано все пак да е за добро…

Categories
свят

бакшишите умират сами

Събота вечер, когато се прибрахме с Данчо в Горна си хванахме такси. Имаше багаж. Шофьорът имаше от онези, напоследък доста популярни свирещи-mp3 системки aiwa в колата. На немалкото ѝ екранче се изписва името на песента и името на албума. Е в нашия случай те бяха съответно Metal Militia и Kill’em All. След като оставихме Данчо и баща му си поговорих с таксиджията.

Много ясно, че не си виждал други да слушат Металика. Всички са бастуни…

Това ми каза той. И също:

Дъщеря ми е на 17. Слуша Цепелин, Юрая и Джудас…

.Днес пак ми се наложи да се возя на такси. В София. Отново мъж на средна възраст. 20 минути. Не знаеше английски, но доста успешно се справяше с текстове на Бон Джоуви, Фил К0линс и Форинър. Беше учтив и надлежно ми върна оставащите 28 стотинки ресто. По-скоро ми ги предложи.

Докато бяхме в Орешака преди време, Жоро Скелета ми каза нещо. По моята скромна преценка – мъдро:

Независимо колко си богат, колко добра работа имаш, колко си умен или учен – ако се наложи трябва винаги да си готов да подкараш таксито.

Не съм убеден дали аз съм готов. За няколко дена обаче успях да се убедя, че има свестни хора, които са били готови.