Другояче казано – денят на лъжата. Излъгах няколко човека(главно мен), че:
- ще отида на бгрок концерта (работа)
- до десет-петндадесет минути ще съм в студентски град (центъра)
- няма да пропусна третия seattle night в Маската (внезапнa лиспа на желание)
Month: November 2004
Късна есен е, започва мързеливото време и докато все още има слънце цялата фирма бяхме замъкнати на Орешака. Кодовото название на на пътешествието беше team-building-а.
Петък работихме само до обяд. Късно следобед вече бяхме там – настанени в две много прилични къщички. На терсата ми даже имаше канапе. Не пропуснах, въпреки хладното време да полежа на спокойствие. Вечеряхме в една от безбройните местни механи. Вътре имаше чамове. Беше ни забранено да говорим за работа. Един ловешки приятел на Милен и Митко – Жоро Трупа ми задаваше провокативни футболни статистически въпроси. Жоро, Кольо и Марти снимаха ужасно много. Даже Милен си носеше и камерата и очаквам да има големи фото/видео хитове с на Милена смешната шакпа-калпак. Обратният път минахме пеша и приятният хлад се отрази адски добре на нечии замаяни глави.
В оставащите до към 4-5 сутринта часове осъзнах колко по-полезно и по-приятно може да бъде да водиш разговори на екзистенциални теми с по-възрастни от теб…
В събота станах късно. Разходихме се до Троянския манастир. За пореден (имам чувстото, че не за последен) видях скривалището на Васил Левски, на Жоро Canon-чето S45 се откачи от верижката и обектива(стискам палци да се оправи).
Следобедът не беше скучен. Марти и Милена бяха измислили разни весели (според някои даже детски игрички) за да ни забавляват. Милена се смя страшно много, а тези, които участвахме си прекарахме доста добре. Подхвърляхме си сувори яйца на далечни разстояния (които разбира се понякога ни се разпльокваха в ръцете), предавахме си мокра гъба в редичка (нямаше сухи), пукахме разни балони, разхождахме някой със завързани очи из къщата и гледахме каква ще му бъде реакцията след като го оставим сам(а). Отново снимаха много.
Вече мисля, че имам поне малка представа и за това как се чувстват децата на двадесет и пет-шест-седем години :)
Паднахме на футбол.
Вечерта пекохме пържоли и кюфтета. Пихме Captain Morgan (ей на това му казвам аз ром) и случайно разбрах, докато си седях на люлката пред едната къща, че никак не съм забравил текста на Can’t Let You Go.
Build-нахме team-а.
Изтървал съм Умберто Еко. Бил е в България събота и неделя и сега малко ме е яд. Но само малко.
малко назад или много назад във времето:
Categories
забавления
Дребните забавления не са дребни. Понякога.
Например да си играеш със стара клавиатура и да поразмениш бутоните и така че нито един да не си е на мястото (интервалът не успяхме ^#!!$*&&$#%$@##).
Например да играеш фризби във ФМИ200, да уцелиш тоя оня от публиката. Или поне да го накараш да усети преходността си в момента, в който малката жълта чинийка изненада погледа му и се насочи към нищо неочакващата глава.
Мисля, че си имам поне бегла представа как се чувстват децата на двадесет години.
Май няколко дена не съм блогвал. От понеделник до петък до известна степен ясно… Училище/работа, после яж, обиколи си околията да опънеш някой кабел, да се натъкнеш на някой ужааасно странен мрежови проблем (за него някой друг път), после си провери фиийдовете, форумите, хората в icq, ако имаш сили почети малко и в леглото.
Нямахме много занимания тази седмица и на работа се занимавахме все с интересни нещица. Оказвах морална подкрепа в борбата му срещу djb култа, също в писането му на мини уеб сървър с мини мод_пърл (само една-две бележки: с малко, тредове и ембеднат пърл бие апач по скорост в десетки пъти, е малко функционалността…). Аз започнах да си продължавам превода на wp, имах тест по мрежова сигурност и успях да си попрецакам гнома.
Краят на седмицата сякаш беше по-разнообразен от обикновено. Нещо като firefox 1.0 среща в петък прераснала в съвсем друга, по-мислоангажираща такава, нещо като събиране в нашата стая, което пък прерасна в поредното слушане от мен на radiohead. В събота контролно по сдп, нещо не бях разбрал, че можем да ползваме third-party историйки и се наложи да си пиша сам разни списъци, циклични, двойносвързани, стекове опашки… После Tais toi. Невероятно филмче. Гледахме го почти два пъти с дупка за the day after tomorrow (аа, няма линк за него), в която аз се разходих по блока да видя един switch и да дам ip на разни други, придружаван от мая и някаква нейна приятелка (всички много се радват когато отидеш да им оправяш мрежата и им отведеш жени – обръщат им повече внимание на тях и не ти се пречкат). Филмчето наистина си заслужава. Комедия. Френска. Американци подобно нещо, даже да си скъсат гъзовете не могат да направят. Ама наистина.
Събота нощ в backstage със safo. Тъпо, ама във fans нямаше места.
Сега ям хляб със сирене и имам много билков чай за пиене.