На люлките човек може да научи много неща за живота, като такъв. И за себе си. И за света. Е, могат и да му се случат далеч по-прозаични неща.
Днес съвсем за мъничко отскочих дотам в двучасовата дупка между работата и планираното събрание на мрежата:
– Извинявайте, не мислите ли, че сте малко голям за тази люлка?
– Вие така ли мислите?
– От половин час ви гледам. Мисля си, че е направена само за деца — вижте как се клати.
– Тя се клати дори да се люлеят малки деца на нея. Не ми е за първи път. Издържала е и по-тежки от мен.
– И все пак не ви ли е срам? Такъв голям мъж, да се люлеете на детските люлки?
– Честно казано — не!
– В такъв случай това говори много лошо за вас.
– Щом така смятате…
– Хм…
– Приятен ден!
Понякога обичам да отговарям на въпроса с въпрос.