[nikolay@site-machine nikolay]$ cd /usr/local/www/data
[nikolay@site-machine data]$ ls -l *.php */*.php | wc -l
272
[nikolay@site-machine data]$ grep -r 'addslashes' *
[nikolay@site-machine data]$ grep -r 'mysql_escape' *
[nikolay@site-machine data]$ grep -r 'mysql_real_escape' *
[nikolay@site-machine data]$
Човешката глупост и безотговорност нямат край! Никога!
Захващам се веднага…
Времето си върви.
Последните два-три дни минаха в писане на ранни лекции, много контролни по СДП, писане по нощите проект perl/netsec (даже и нещо подобно на документация…), не особено приятна работа по audit на писан от други сайт, досадно модериране на книгата за гости на сайта на ПМГ, една чиста и красива мечешка история, неочаквана среща на г-н Варзоновцев и г-ца Милева на тротоара, пропуснат after BB купон в Порно и отпускаща и много приятна бира с Хрис и Сашо, след която най-после се наспах. Даже като се прибрах вечерта не седнах на компютъра. Дори за секунда.
Между другото – една топла усмивка ми ускори пулса повече от една къса пола. Макар и двете да бяха красиви. Това хубаво ли е? Моля никой да не отговаря на последния въпрос.
Когато до синичката картинка за директория в Bloglines на име blogs се мъдри число, това означава, че има нечие, непрочетено от мен писание.
Чета доста блогове, но има два. Два, в които се надявам да има нещо ново винаги когато си погледна браузъра. Два, които никога не чета по диагоналната система. Два, на които никога не бих се опитвал да подражавам. Два блога, от които рядко научавам практични новости. Два, в които когато чета текстовете усещам далечна близост с авторите. Два искрени блога. Два истински блога. Впрочем няма смисъл да говоря повече за тях. Хрис и Йовко. Няма да казвам накрая прочетете малко и се убедете сами. Не вярвам да усетите същото като мен. Не ми е това целта. Просто исках да се опитам да кажа на себе си аз какво усещам. А и може би да благодаря на тези двама души, макар и не много успешно…
Днес, докато се възмущавах от реализациите за дървета, които трябваше да ползвам по СДП реших да си сложа още някоя картинка най-отгоре в блога. Всички картинки са в wp-images/logos, а в wp-layout.css заместих url-то на логото с wp-random-logo.php. Съдържанието на последния файл е:
/*
Gives the browser a random .jpg image from wp-images/logos
*/
$logos = glob('wp-images/logos/*.jpg');
$lucky_logo = rand(0, count($logos)-1);
header("Content-type: ".image_type_to_mime_type(exif_imagetype($logos[$lucky_logo])));
print file_get_contents($logos[$lucky_logo]);
Като изключим тази, която ползвах досега, новите са рязаници от скорошни снимки.
П.П. общо картинките са 4 3. Ако имате желание да видите всички няма да са необходими много презареждания :)
Не се бях прибирал 40-тина часа в стаята. Но всичко по реда си.
Спах в Младост. В невероятно красива, просторна и скъпа къща. Но не беше уютно. Дори кристалите нещо-си-ровски, пластиката на паламуда, маймукната на nici и плюшената лъвица не можеха да я направят уютна. Евала на човека, който е постигнал всичко това с толкова много труд, но се надявам дори един ден да мога да си го позволя това не да се превърне и в моя идеал за дом.
Доброто ми настроение днес се дължеше до голяма степен на факта, че сутринта, още в леглото, гледах една серия на Мечо Пух (прасчо е най-великия шериф) по канал1 и после Кой е по-по-най. Обичам детски предавания. Всичко е прекалено истинско. И аз понякога на въпроса какъв ще станеш отговарям с ‘Да’…
Детското и закуската свършиха и аз си тръгнах. Стояхме с Данчо половин час в Книжен свят (докато го чаках май бях прекарал още толкова…). Взехме си по някоя книжка, направихме малко снимки из центъра, разходихме се, хапнахме в Дон Домат, минахме през е-кард да вземем Божидар, върнахме се в студград да запишем някой и друг диск и изпратих Данчо. Весело си прекарахме.
Минах през Хрис да ѝ открадна за малко един учебник, който даже вече успях да върна. Отдавна спрях да подценявам СДП-то при Магда.
Както казах май и преди – весел ден беше. Макар и преразказан в твърде телеграфен стил.