Животът ти трябва да е като игра на тенис на маса.
Запращаш любимото си топче към някого отсреща. Или към стена. Топчето може да се върне леко и ти удряш пак. Топчето може да се върне неспясяемо и колкото и бързо да скочиш не успяваш да го хванеш. Топчето може да се върне много фалцирано и посоката му хич да не е ясна. Топчето може и да не се върне.
Но ти не правиш така. Вкопчваш се за топчето. Държиш го на топло и сигурно в скута си. Страх те е без него. Страх те е, че ще е скучно да го връщаш до безкрай. Страх те, е че няма да може да го хванеш. Страх те е, че ще се върне твърде различно. Страх те е, че няма да се върне.
Един ден стискаш топчето твърде силно и то се чупи. Или по-лошо – забравяш го на дъното на чантата си, затрупано с ключове и касови бележки.