Следвай гирляндите…
Categories
Author: николай
Коледният дух ме зове, затова ще бъда кратък.
Снощи реших да покажа на баща ми един от обективите покрай новия фотоапарат (за него ще пиша след празниците) и познайте на колко малка топчица ми се сви плахото сърчице, когато в момента в който го поех чух познатия звук на счупено стъкло. Също така познайте колко се зарадвах когато разбрах, че го е отнесъл само филтърът, а обективът си е цял-целеничък. Не е надраскан, фокусира, че даже и снима :-)
Емпиричният извод, който ме съмнява някога да забравя е: първото, даже нулевото нещо, което трябва да направите след като вземете в ръце обектив, на който държите, е да му сложите филтър.
Случката ме наведе и на други размисли за съхранението на финото оборудване, но Коледата е с по-висок приоритет.
Categories
save-peio.org
Йовко доста лекомислено е озаглавил публикацията си от вчера save-peio.org. Всеки webmaster ще ви каже, че не е хубаво да се споменават сайтове без те да съществуват. Йовко, обаче не е съгрешил, защото всъщност такъв сайт има и той се включи с пълна в сила в издирването на истински IBM ThinkPad за Пейо, който да го спаси от робството.
Categories
По български
Отдавна обичам кавичките ми да са завъртяни в правилната, българска, посока – „ и “. Тъй като ми писна да ги пиша на ръка един ден се роди разширението „Български кавички“. В коментарите по разширението пък се зароди и идеята да се съберат повечко български типографски и други чалъми, които да направят писането и четенето на публикации написани на български в WordPress по-весело и приятно. Но, както повечето добри идеи и тази остана заровена и добре забравена за 2 години и половина. И тогава…
Преди няколко седмици ми се наложи да напиша ударено и в една публикация. Реших да си спестя честото писане на заклинанието ѝ. За целта намерих за най-удачно да пипна разширението за кавичките и там да сложа кода, който заменя самотните срещания на и кратко с ѝ. Сработи.
Преди няколко дни си говорих с Иван (разкрит си :-)) отново за удареното и. И чак тогава ми прищрака, че е дошло времето за „По български“. Новото разширение все още не прави много, но очаквам предложения. В момента то се разпростира до:
- замяна на английските кавички с български
- поставяне на български кавички около <q> тага, като с малко CSS се подсигурява, че браузъра не е сложил също кавички
- замяна на самотно и кратко с ѝ
Първоначалната версия е 0.1 и може да я намерите в хранилището за разширения под име bgstyle. За обновленията ще научавате от страницата с разширенията в административния панел на блога си.
От близо 3 години имам една вярна сапунерка: Canon A400. Дай ѝ повечко светлина и наситено зелено и си остави време да зяпаш хубави снимки. Дойде, обаче, моментът, в който разбрах какво е бленда – това е нещото, което не мога да настройвам на моята сапунерка.
Въпреки техническите си недостъци малкият A400 беше основният ми фотоапарат до това лято. От една страна не можех да си позволя DSLR, а от друга малко по-специалните нужди се покриваха от семейния FZ20 на Виша. Бях забравил една възможност за напредък в техническо отношение – лентов SLR.
На лятната среща с колегите в САЩ се сдобих с този красавец вдясно – Canon EOS Rebel 2000. Преди това е била на Barry и се разбрах с него да му я купя. Той накрая ме преметна здраво и ми го подари, но това е друга тема.
Комплектът се състоеше от тялото, китовият EF 28-80mm f/3.5-5.6 II и дългункото EF 75-300mm f/4-5.6 III. Бяха събрани в един лек Tamrac, разбира се черен – не знам кой би помъкнал такава сива като на снимката. Същата чантичка имаше и Христо Еринин, на Openfest на няколко пъти си ги разменяхме :-) Като цяло доста непретенциозно оборудване, но целта не бяха хубави снимки, а главно моята теоретична и практическа подготовка за хубави снимки.
Не знам дали снимам по-добре след тези няколко месеца прекарани в компанията му, обаче този фотоапарат успя да постигне неговата си цел – чувствам се неудобно когато снимам с друг формат тяло. Инстинктивно се опитвам да фокусирам и да променям фокусното разстояние с ринговете на обектива, гледам в окуляра и се съмнявам, че затворът е паднал, ако не чуя щракането му. Другояче казано – трудно ми е да снимам с не-SLR. Spoiled отвсякъде.