Имам една молба към съдържателите на блогове, в които коментирам: ако ползвате WordPress, инсталирайте си едно от няколкото разширения за преглед на коментари.
Способен съм да омажа два реда с HTML дотолкова, че като ги видите ще си помислите, че съм искал да пиша в BBCode.
Новият блог на Първа инвестиционна банка се търкаля на WordPress на български.
Имам малка Wi-Fi джаджа, която пуска музикални файлове или радио от мрежата. Удобно нещо, но ето какво се случи след като променихме паролата за домашния wireless и оставихме джаджата без надзор за няколко часа:
За тези, на които не им се смята, в 5 часа 17 минути и 36 секунди има точно 19056 секунди. Значи проклетата машина се е опитвала да се свързва отново и отново към Wi-Fi рутера всяка секунда!
Ще се опитам да ви убедя с метафора защо този подход е лош. Представете си, че трябва да купите нещо от магазина, но той не работи. Ще ходите ли през 5 минути да проверявате дали не е отворил? Сигурно не.
Нека все пак видим какво ще стане, ако решите да навестяваме магазина на всеки пет минути. Долната диаграма показва колко хора ще има струпани отпред всяка минута след затварянето му:
За горната диаграма, приемаме, че на всяка минута идва по един нов клиент.
Само за няколко часа пред магазина ще започнат да се събират тълпи от по 100 човека. При такава навалица:
Колкото повече се натискате да видите дали магазинът не е отворил, толкова по-голям е шансът да му попречите да отвори.
Как обаче да действате?
Първият път опитвате 5 минути, след като магазинът е затворил. Ако отново не работи, следващият ви опит ще бъде след 10 минути. При по-следващия – след 20, и така след всеки опит удвоявате времето между опитите.
Ето нагледно изражение на чакащите пред магазина, ако времето за чакане се удвоява:
Вижда се, че дори след 8 часа няма да има повече от 10 чакащи. Предимствата на новия подход са, че:
Айнщайн би казал, че е лудост да правиш едно и също нещо отново и отново и да очакваш различни резултати. Аз бих добавил, че е лудост да правиш едно и също нещо отново и отново, на равни интервали, и да очакваш различни резултати.
Следващия път когато ви се наложи да опитате нещо старо, независимо дали е ходене до магазина или връзване с базата от данни, разреждайте опитите с времето, моля ви.
Обичам да се смея. За съжаление на много хора, обичам и да се шегувам. През годините съм намерил малко хора, които да имат подобно на моето чувство за хумор. Камен Донев е един от тях.
Когато Лина ми се обади и ми предложи билети за моноспектакъла му За народното творчество, дори стоте милисекунди, в които се колебах, ми се сториха предателство към таланта му.
Снимката е на Боби Димитров, CC-BY-SA.
След представлението не можех да кажа много неща, тъй като ченето и коремът ми бяха схванати. От смях.
Още:
Днешните хостинг доставчици са много щедри на паркирани домейни, които използват същото съдържание като основния ви сайт, но се скръндзят за addon домейни, които ви позволяват напълно различен допълнителен сайт. Един добър пример са ICN, които за един от плановете си предлагат 1000 паркирани и само 4 допълнителни домейна.
По-долу ще ви покажа как с няколко прости реда в .htaccess файла може да ползвате паркираните си домейни като допълнителни и да изхитрите фирмите за хостинг на уеб сайтове.
Нека основният ви домейн се казва main.com, а този, който искате като допълнителен – addon.com. Ето и mod_rewrite правилата:
RewriteEngine On
RewriteBase /
RewriteCond %{HTTP_HOST} ^addon\.com [OR]
RewriteCond %{HTTP_HOST} ^www\.addon\.com
RewriteCond %{REQUEST_URI} !/addon
RewriteRule ^(.*)$ /addon/$1 [L]
Добавете ги в .htaccess файла в главната директория на основния сайт и сложете новия си сайт в под-директория, кръстена addon.
След манипулацията при опит за отваряне на http://addon.com/file.html, той ще се зареди магически от /addon/file.html.
С горната врътка може да хоствате толкова различни сайта, колкото са паркираните и допълнителните ви домейни.