Author: николай

Не разбирам от дизайн. Малкото знания, които имам по темата успявам да изкривя през програмисткото си мислене. Така се случи и с редизайна на този блог.

Малко повече от 4 години минаха откакто имам блог и през цялото време бях ползвал готови теми, макар и с много промени от моя страна. Преди няколко седмици вдъхновението ми реши да наруши статуквото и този дизайн си направих съвсем сам.

Оказа се, че при създаването на визия трябва да се взимат много решения. Чувствах се, все едно започвам нов програмистки проект, но с дребната разлика, че не се чувствах съвсем в свои води.

Първото трудно решение, което взех, беше да оставя само една колона. И без това никой не цъкаше по връзките отстрани. Така хем не се пречка излишна информация, хем успях да увелича размера на текста. А размерът има значение.

Второто, също толкова трудно решение, беше да се разделя със снимките в заглавката. Заемаха ценно място, отвличаха вниманието от текста, а и не се връзваха с новите ми цветове :-) За спомен ги запазих в една специална страничка. Освободеното място горе заех с по-добре отличими заглавие и глобална навигация.

Една от връзките най-горе е към архива. За него избрах да бъде като всеки уважаващ себе си архив – изчерпателен. В три колони са изброени всички категории, всички месеци и всички публикации. Всичко това е на една страница, така че може да търсите или просто да се лутате.

Секцията със снимки… да, вече има секция със снимки. Засега просто показва кратка разбивка от профила ми във flickr, но за в бъдеще ще показва и снимките, пуснати в блога.

Освен снимките, шареното се поддържа и от граватари + идентикони. 64 на 64 пиксела. Когато 128-битовите компютри станата масови ще си пусна граватари 128х128.

Промени има даже и по-надолу от коментарите. Вместо само стандартното copyright/proudly powered by съобщение там преместих и снимката си, две изречения за мен и връзки към последните пет публикации. Приятна изненада за всички, които са стигнали чак до долу.

При реализацията на горните промени за пореден път се убедих колко различни радости можем да имаме аз и дизайнерите. Докато вертикалната хармония докарва повечето от тях до тих екстаз, на мен ми направи нула впечатление и я зарязах. Даже нарочно я развалих и не съжалявам.

Стига толкова за новия дизайн. Има още какво да се желае, но животът е пред мен. Важното е, че истинските мъже дизайнват блога си сами.