Преди всяка година си правех политическия тест на OK Cupid, но той изчезна някъде в интернет небитието и последните пет години си останаха без тест. Годишният reminder, обаче остана, и днес намерих The Political Compass. Ето и резултата:
В сравнение с предишните тестове може би една идея по-вляво в икономическата равнина, но в рамките на статистическата грешка и разликите в тестовете. Така, че нищо не се знае, ще се видим догодина :)
Всяка година си правя политическия тест на OK Cupid (2013, 2012, 2011, 2009). Тази година посоката е отново към центъра.
Ето резултатите от редовния ми политически тест (2009, 2011, 2012). Тази година прекъсвам центристката тенденция. Сигурно се подмладявам :-)
Ето резултатите от редовния ми политически тест (2009, 2011). Продължавам към центъра:
Julian Assange в интервю за The Rolling Stone:
That people determined to be in a democracy, to be their own governments, must have the power that knowledge will bring – because knowledge will always rule ignorance. You can either be informed and your own rulers, or you can be ignorant and have someone else, who is not ignorant, rule over you.
Да се информираме обаче е трудно. Особено от медиите:
Just as food companies learned that if they want to sell a lot of cheap calories, they should pack them with salt, fat, and sugar—the stuff that people crave—media companies learned that affirmation sells a lot better than information. Who wants to hear the truth when they can hear they’re right?
Това е цитат от Information Diet. Малка и доста разхвърляна книжка за навиците ни да консумираме информация и политика. И с опит да ги подобри.
Значи, за да не ни управляват безразборно трябва да сме информирани. Но в големия сегашен свят е трудно да намерим информация, която или не е минала през твърде много източници или не е изтискана до пускане на сензация и поръсена със захар.
Иска ми се да имаше бизнес модел, с който да можеше да съществува медия, която да ми поднася качествена и проверена информация, която не зависи от рекламодатели, дава различни гледни точки. Освен, че ме кара да ме чувства информиран и ме информира.
Но знам, че дълбоко в мен искам друго. Всъщност цялата ми същност иска да прочете в поредния блог защо iPad е единствения смислен таблет, колко е смешен Бойкo и как някой се е отрекъл от Tumblr за сметка на WordPress.
И да кима в съгласие или да цъка в несъгласие. Точно както бабите в трамвая, които кимат колко са им малки пенсиите или цъкат иззад поредния неучтив младеж.