Повечето статии със съвети за интервюта покриват различни ситуации, отварят ви задни вратички към начина на мислене на работодателите, умножават шанса ви за наемане стотици пъти. Обясняват как да се пазарите. Дават стотици готови отговори на стотиците стандартни въпроси. Отдавна спрях да ги чета, защото им липсва едно – здрав разум.
При липсата на по-добри се наложи да си запиша моите съвети за мен си, за да не ги забравя. Добре, че са само два.
- 0. Бъдете себе си
-
Звучи като най-логичното нещо на света. И е. Въпреки това всички са позитивни, дори да са най-големите песимисти на света. По-организирани. Винаги са част от отбора. Всички са много спокойни (често с помощта на светата троица).
Ако от отсрещната страна стоят умни хора, ще разберат кога лъжете. Ако не са умни, вероятно не искате да работите за тях. Дори все пак да ги заблудите, ще разберат какви сте скоро след като са ви наели. Освен ако не са идиоти. Тогава съвсем не искате да работите за тях.
Ако много искате нещо в характера или качествата ви да е по-различно, променете го. Не замазвайте положението.
- 1. Задавайте въпроси
-
Ако нямате какво да питате бъдещия си работодател не заслужавате да работите там. Или си мислите, че знаете всичко за тях, или ви е страх да питате. Или най-лошото – не ви интересува какво ще ви отговорят.
Ходят ли всички заедно на обяд? Колко души напускат на година? Защо? Подробности от процеса на работа (за програмисти – тестът на Joel, например). Колко често се работи извънредно? Каква е йерархията? Колко свобода има всеки, преди шефът да започне да се меси в дребните детайли? Има ли маса за тенис? Защо, по дяволите, искам да работя за вас?
И така от разпит става разговор. Ако всичко мине добре, ще се чувствате, че сте били на бира с приятели.
С останалите 997 съвета си купете Порше 997 и се усмихнете:
