Повечето статии със съвети за интервюта покриват различни ситуации, отварят ви задни вратички към начина на мислене на работодателите, умножават шанса ви за наемане стотици пъти. Обясняват как да се пазарите. Дават стотици готови отговори на стотиците стандартни въпроси. Отдавна спрях да ги чета, защото им липсва едно – здрав разум.
При липсата на по-добри се наложи да си запиша моите съвети за мен си, за да не ги забравя. Добре, че са само два.
- 0. Бъдете себе си
-
Звучи като най-логичното нещо на света. И е. Въпреки това всички са позитивни, дори да са най-големите песимисти на света. По-организирани. Винаги са част от отбора. Всички са много спокойни (често с помощта на светата троица).
Ако от отсрещната страна стоят умни хора, ще разберат кога лъжете. Ако не са умни, вероятно не искате да работите за тях. Дори все пак да ги заблудите, ще разберат какви сте скоро след като са ви наели. Освен ако не са идиоти. Тогава съвсем не искате да работите за тях.
Ако много искате нещо в характера или качествата ви да е по-различно, променете го. Не замазвайте положението.
- 1. Задавайте въпроси
-
Ако нямате какво да питате бъдещия си работодател не заслужавате да работите там. Или си мислите, че знаете всичко за тях, или ви е страх да питате. Или най-лошото – не ви интересува какво ще ви отговорят.
Ходят ли всички заедно на обяд? Колко души напускат на година? Защо? Подробности от процеса на работа (за програмисти – тестът на Joel, например). Колко често се работи извънредно? Каква е йерархията? Колко свобода има всеки, преди шефът да започне да се меси в дребните детайли? Има ли маса за тенис? Защо, по дяволите, искам да работя за вас?
И така от разпит става разговор. Ако всичко мине добре, ще се чувствате, че сте били на бира с приятели.
С останалите 997 съвета си купете Порше 997 и се усмихнете:
15 replies on “999 съвета за интервю за работа”
дааам, като че ли търсещите работа нямаме смелост или просто не се сещаме за съвет 1, а предлагащите не са свикнали с него… но смятам, че една такава провокация може да донесе само ползи, хареса ми!
Ако, в каквата и да е среда, задаването на въпроси се смята за провокация, това би било много много жалко.
Има още един малък трик, който може да помогне и да превърне дори интервютата, на които не са ви одобрили в нещо полезно – помолете интервюиращия във всички случаи, дори когато не сте одобрени, да ви върне информация и кратичко обяснение защо не сте избрани. Уточнете ако трябва, че няма да оспорвате решението по никакъв начин.
По по този начин имате обратна връзка, която ще ви помогне да се представите значително по-добре на следващото интервю.
А, и още един – преди да отидете на интервю – седнете поне за 30 минути с чичо Гугъл и прочетете поне основните неща за фирмата, където се явявате.
Естествено е щом те могат да те питат: „Защо трябва да наемем Вас на работа?“, ти да ги питаш: „Защо трябва да работя за Вас?“.
ще се изненадаш колко много псевдобизнесмени го приемат така ;)
Страхотни два съвета! Отива в „избрано“! :)))
PS А за „псевдобизнесмени“ не си и струва да се кандидатства… ;)
„седнете поне за 30 минути с чичо Гугъл и прочетете поне основните неща за фирмата“ – Това трябва да се преподава още в училище че трябва да се прави.
Доста вярни съвети. Някои хора не осъзнават, че да се изкараш най-големия (ако нямаш причина, хихик :-P) просто не е реалистично … пък и ейчарите трева не рупат!
Да си себе си е готино, ама трудно се осъзнава този простичък факт – какъв е смисълът да ги лъжеш примерно, че работата ще ти е много интересна ако не ти е. В крайна сметка ти ще се гънеш, не те …
тъпото е, че в училище(университет) могат да ти напълнят главата с 1001 bullshits, но един свестен съвет няма да изкочи от някъде …
@Камен: Рискуваш, ако попаднеш на разсъждаващ работодател той да ти отговори с контра: Не трябва да работиш за нас, но искаш…
по тъпи съвети от тези не сам чела… чесно ви казвам
Адски си прав. много ме израдваха съветите ти, даже скоро смятам да ги приложа съвсем на живо, понеже ще ходя на интервюта. всъщност, днес пробвах и се получи доста смислен разговор :)
Благодаря за този пост :)
Тези 999 съвета се допълват добре и от тези съвети (от другата страна):
http://www.inc.com/magazine/20100601/never-read-another-resume_Printer_Friendly.html
„Once we begin vetting candidates, we also behave a little differently. For one thing, we ignore resumés. In my experience, they’re full of exaggerations, half-truths, embellishments – and even outright lies. They’re made of action verbs that don’t really mean anything. Even when people aren’t intentionally trying to trick you, they often stretch the truth. And what does „five years’ experience“ mean, anyway? Resumés reduce people to bullet points, and most people look pretty good as bullet points.“
:-)
Спомням си едно интервю преди години на последната ми работа, когато работих като служител за други хора. Беше точно като сравнението с пиенето на бира с приятели.
Питахме се наистина какво ли не в началото, а после си говорихме за процесите на работа, а накрая с моят бъдещ team leader се отплеснахме съвсем.
Много е важно, може би едно от най-важните неща, интервюто да мине естествено, да няма усещане за изкуственост. Изкуствените ситуации винаги създават напрежение, което не се харесва на работодателя, а кандидата за работа също се чувства подтиснат.
@ Michel – добър цитат, мерси. На най-доброто място, на което кандидатствах, интервюиращите нямаха мое си ви и не знаеха какво е образованието ми. Класирах се на 2-ро място, без да имам нужното образование, само на база опит. Не ме взеха, защото бързах.
Искайте фийдбек, наистина. Ще се изненадате колко добре сте се справили и ще ви изкристализират положителните ви качества, които да изтъквате занапред, както и нещата, върху които да поработите. А и ако ви кажат, честно, че за малко не са ви взели, самочувствието ви няма да е смазано. Но рядко се прави, уви.
Бъдете проактивни – пускайте писмо със запитване за свободни позиции, дори да не търсят хора.
Пуснете връзки :-) Ок, нетуърквайте или се свържете с хед-хънтъра на фирмата, която ви интересува. Ако има такъв. Ако няма – зарежете фирмата.