В последните месеци се срещнах с няколко души над 70 години, които успяваха да мислят учудващо добре. Живееха в настоящето, а не тъгуваха по изминалите дни (защото само тях разбират, например). Стана ми интересно как са го постигнали и направих проучване.
Резултатите са подобни на проучване на зависимостта между здравето и храненето. Най-дълголетните хора се хранят често, но по малко.
Хората, запазили най-дълго разсъдъка си, са мислили много често. Но по малко.
8 replies on “по-често, по малко”
Нека цитираме един човек по темата:
„Scientists have proven that not smoking extends your life with 10 years. What they haven’t proven is that living 10 years more is a good thing.“ (Bill Hicks)
И аз постепенно разбрах, че като тръгна много да му мисля и мога да прецакам и най-хубавото нещо… Той животът често ни бута в правилната посока и няма какво толкова да му мислим :)
70 години въобще не е много. Хората се пенсионират по на 65 години. А това как виждат нещата – зависи от начина по който са живяли и мястото където са живяли. В УНСС имах преподавател роден 21 година и си преподаваше до смъртта си – 2007 – http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B0_%D0%9F%D0%B5%D1%80%D0%B3%D0%B5%D0%BB%D0%BE%D0%B2
дааам, и аз мисля, че 70 си е една съвсем прилична възраст. виж, като направиш такова проучване сред хора над 85, тогава вече резултатите ще са по-интересни ;)
но иначе съм съгласна, че всичко трябва да е умерено. тогава можем да си позволим и да е по-често.
според личните ми наблюдения мога да добавя, че и вършенето на нещо полезно през цялото време също спомага за дълголетието на тялото и ума.
Двама в проучването бяха над 80. Но като гледам колко хора изперкват още на 55-60, не смятам 70 за толкова безобидна възраст.
Изперкват и на по-малко. Проблемът е че не искат да „не“ изперкат, и че през комунизма живота е бил много лесен. Сега като трябва нещо да се случи и те се вайкат „колко трудно е сега“…
@Васил Колев, тру, тру :-). Това им викам и аз като почнат да ме зарибяват с модерната религия на здравословното хранене – аз не искам да живея прекалено много. По-добре сега до 40 да си правиш кефа, вместо да се чудиш на 70 как да си наваксваш :-).
Но Ники, трябва да не се съглася с теб. Мозъка, за разлика от тялото, не се изхабява при употребата. Дори напротив, хората които познавам на възраст, колкото повече използват ума си, толкова са по-трезво разсъждават.
Най-страшното нещо, което човек може да си причини, е да го обвхване някоя религия. Дали ще е класическа (бог), или ще е екотероризма, или мания за „здравословно“ хранене, НЛОта … все ще си вземе своя дан.
Между другото съм фен на James Randi. Възраст – 81 години. Фондацията му (http://www.randi.org/site) разобличава паранормалните култове от 40 години. Гледай някое клипче да се убедиш колко здраво е нагазил в реалността! Дано и ние така да сме на 80 години!
евала. много ми хареса тоя пост.