Машина на времето

Докато днес неуспешно се опитвах да работя се сетих за стария ми блог: „twice seven/ два пъти по седем“ или „Спасение в моментите, когато не знам дали два пъти по седем е 12 или 22“. Вече не съществува, но намерих един стар архив свалян от Интернет машината на времето. Неусетно се върнах почти четири години назад и освен позабравените случки, най-много ме порази това, колко свободно и хубаво съм писал тогава.

Ето как виждам етапите на писането в моя живот:

1. училище – неприятно
2. училището свърши – писането било хубаво нещо!
3. щом е хубаво, нека да попишем малко – точно там някъде е онзи ми блог – писане само за мен (първите няколко десетки публикации имаха 0 посещения, освен моите)
4. оф, ама то и другите го четат – щом го четат ще се съобразяваме – ей тук е голямата грешка, точно този кратък няколкогодишен момент на умопомрачение развали всичко и сега ми харесва как пиша, ама друг път

Пишете все едно никой не ви чете. И аз няма да ви чета, за да сте спокойни и да не се притеснявате намиг.

Като част от моя план да си припомня доброто старо време ще започна да прераждам някои от старите писания, които ми харесват. Погледнете и вие дали има нещо старо при вас, което си струва.