Вчера вечерта, катерейки се нагоре през Лозенец, една черно-бяла компания ми направи силно впечатление. Пет или шест последователни електрически стълба бяха облепени целите в некролози. С оглед на средната възраст на хората, живеещи в околните къщи сигурно е логично, но атмосферата, която създаваха никак не се вписваше в жизнерадостното ми настроение.
Зачудих се–защо уведомяваме всички само за смъртта на близък. Защо не оповестяваме публично раждането на дете? Толкова оптимизъм би донесло това, най-малкото във вечерните ни разходки.
П.П. Ако трябва да запазим латинската нотка, как би трябвало да се нарече обратното на некролог?
4 replies on “живолози”
„Виталог“ или нещо подобно.
Според мен, хората възприемат раждането като нещо нормално и обикновено, докато смъртта е загуба. Некрологът е символ, нещо като миниатюрна и отдалечена версия на гроба (въпреки, че не съм виждал някой да прави поклонение на некролог…). При раждането черпим близки, познати, колеги за това, което човекът (детето) може да стане. При смъртта се опитваме да покажем на всички какъв човек си е заминал безвъзвратно.
Но все пак мисля, че корените на това ни различно отношение към живота и смъртта трябва да се търсят в природния ни егоизъм.
Има нещо много повече в стълбовете,в Лозенец и дори в самите некролози…радостта от това,че си бил там и нещо те е впечатлило.Истината е че много малко хора забелязват това,което е около тях, а явно ти не си от тях.Поздрави :)
P.S: има и цъфнали дървета освен стълбове с некролози….но кой би искал да чете за тях всъщност
Ицаци,
Аргументите ти за методиката на отбелязване на събитията звучи логична от социална гледна точка, но досега почти във всичко съм намирал почти идеален баланс между живота и смъртта, а точно онази вечер не намерих.
От друга страна мнението ми за дисбаланса сякаш е било малко прибързано. Все пак празнуваме рождените дни с много по-пищни церемонии отколкото деня на нечията смърт.
mihaela,
Много хора биха искали да четат за тях, сигурен съм. Нали може понякога да ги пропускаме да ги споменаваме? :-)
Всъщност пускането на некролози е типично български обичай, наследен от комунистическо време. Некролозите в БГ не сьобщават само за смърт: некролози се пускат на шест месеца, на година, на навършване на 2, 5, 10 години и т.н.
Доколкото знам, в други държави нещата не стоят по този начин. Т.е. при нас некролозите са в пъти повече. Така отделния човек и семейството му се „изявяват“.