Categories
разказвам

рекурсия

Снощи май имаше тест по мрежова. Разни забързани, леко ядосани и леко весели хора ми се усмихваха напът за нанякъде, което ме постопли.

С Евгени си направихме набързо теста и се прибрахме у нас за да черпи. Първа заплата беше взел човека – какво да го правим… Виното, сиренето и сушеницата допринесоха за доброто настроение. Между другото май и доста снимки се направиха, но още не съм посмял да ги разгледам. Бяхме само тримата но си прекарахме весело и малко по-различно и свободно от обикновените вечери в стаята.

Резултатът от цялата работа беше, че тази сутрин отидох сам на последното упражнение с младите надежди на ФМИ. Говорихме си защо рекурсията е нещо ново и супер яко. Поне понякога… В автобуса си бях намислил какво да им кажа като за последно, но когато дойде време го забравих. Затова се ограничих само до: „Успех на изпитите. И без паника“. Беше ми приятно да работя с тях и ми стана малко тъжно, че свърши. Дано и те да са ме запомнили с добро… Не че няма да се видим утре, а може би и следващия семестър, но аз да си кажа :)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.