Слязох на земята. Поне за малко зарязах спонтанността и дадох малък шанс на прагматичността. Дали съм бил прав ще видим…
Моят рационален период обаче не започна много добре. Почуствах се мъничко нужен, но непотърсен. Знам че не знам дали е било така…
Човек каквото прави за себе си го прави. И друг не е способен да му стори същото. Никога. Е, аз каквото мога ще направя. Както винаги съм. И ще продължавам. Свикнах да не мисля за това дали и кой оценява каквото правя, стига да смятам, че е правилно. Само че един не стига. Двама също. Роси го е казала достатъчно добре…
Имам много въпроси, но по-добре да не ги задавам сега. Имам и много други неща за казване. Още свети пред очите ми червената табелка DND. Дали няма да ми писне да бъда прагматичен и ще си бъда пак аз? На пръв поглед наивен и детински, ама пък поне искрен и истински.
Иначе днес не беше от най-веселите дни. Учих малко по СДП. Не успях да намеря Магда във ФМИ за да се разберем за освобождаването от писмен. Все пак на списъка пишеше осв.. Не е проблем да отида утре, но щом не се налага предпочитам да гледам снега от стаята.
Между другото, заучаването на шаблони е глупава работа. Няма да я върша. Поне не механично и наизуст.
Измих си фризбито.