Имах проблем. Повсеместното ми ядене на толумбички бе застрашено от глуповатото ми чувство за бягство от прасешкото. Ако се опитам да ги ям по път се омазвам страшно. Омазвам и клавиатурите наоколо. Кофти тръпка. Сигурно никой от вас не ме е виждал да се мотая с тулумбички наоколо.
Накратко да резюмирам – имах проблем. Вече го нямам. На Шишман намерих място, от което мога да си купя реШение. Опърничавият бе укротен. В шоколадова обвивка. Така сокът не се жертва, просто стои там, където му е мястото – далеч от хорските очи и блози до хорските, в частност моята, усти.
Аз щастлив.