Днес на връщане от работа си купих кутия сладолед. Знаех, че в хладилника имаше шоколад. Нямах настроение за нищо. Половината сладолед остана. Хладилникът ни не умее да замразява. Не исках да се топи… Но се стопи. Лежах и си слушах точно онова албумче на Король и Шут. Просто ей така, лежах и си слушах… И не се опитвах да не мисля за нищо. И без това нямаше да се получи.
Не мисля, че скромните ми усилия всичко да си бъде почти постарому, почти като през онзи безоблачен декември, са отишли напразно. Може би се лъжа, но не бяха само мои.
Не очаквам нищо повече от тази малка утопия. Нищо повече от онова спокойствие и разбирателство. Наистина нищо повече. Макар и това да е много…
Така и не научих имената на песните им. И никога не прочетох текстовете им. Чиста музика, отделни дочути фрази, тембър на гласа. Достатъчно ми е.