Тази нощ у нас имаше нещо като следизпитно купонче. Не бях в никакъв случай негов инициатор, но се явявах нещо като домакин. Музиката беше много добра. Хората бяха весели. Аз май не пих нито капка алкохол. Успях да видя Иво Рисков. С някои хора не намерих какво да си кажа. Мотаха се разни полуголи жени насам натам. После си се облякоха. Коридора се оказа невероятно място за игра на фризби. Но на мен нещо мъничко ми липсваше. Исках то да бъде тук.
Весо и Мишака свириха на китара.
|
Някой ми открадна сърцето ти, което плачеше нощем на сън увяхна нещо вътре в тебе, не поглеждаш дори навън. Ще оставиш ли това, за което си мечтал и с години си се борил път, по който си вървял? Някой ден сърцето Някой ден сърцето Никога не казвай да, |
Life is bigger It’s bigger than you And you are not me The lengths that I will go to The distance in your eyes Oh no I’ve said too much I set it up That’s me in the corner Every whisper Consider this But that was just a dream |
Нямам какво повече да кажа. Късно е и без това за празни приказки. R.E.M. и Милена. Китара. Поглед в нищото. И една мисъл…