Снощи заспах рано. Помогна ми дългия горещ душ. Даже за малко се унесох в банята и се хързулнах, но съм добре – само малко при седене наболява. Легнах си уж да почета, но в един момент се усетих, че съм задрямал и си оставих книгата до леглото. Забравих обаче да се хоризонтирам и по думите на Евгени съм го направил чак няколко часа по-късно.
Събудих се както всеки ден напоследък – десет минути преди да ми звънне телефона. Усетих, че се усмихвам. Написах предната писаница и се отправих към ФМИ. Цяял ден първокурсниците (какво имат всички против да им казвам малките?) имаха практикум и трябваше да ги изпитваме. Уж. Всичко се проточваше мноого, но бяхме в една стая аз, Евгени и Сашо и поне мъничко си се полигавихме, а Евгени си беше и доста страшен. И неумолим. Между другото си казах няколко добри думи с баща ми и с Деница и времето мина бързо. От 8 и половина до 5 и половина.
Наредихме се на опашката в Зимния за кънки. За съжаление точно пред нас излезе едрата жена от касат и се провикна: Няма смисъл да чакате. Останаха само 36-и, 41-ви и 46-и номер кънки . Със Сашо, Лили и Евгени се наложи да ходим у нас да пием бира. По-скоро две май. Сега има шанс да се замъкнем да слушаме Сигнал. В Маската.
Днес бях в доста добро настроение. Сложните за измисляне мисли от снощи бяха отлежали и отново се зарадвах на мен си, че успявам да не си слагам из сърцето неща, на които не им е мястото там. Е, не винаги успявам, разбира се….