Облачно е. Леко ръми.
След работа джвакам от локва на локва по графа. Надянал съм половинчата, но топла усмивка. Заменил съм тежките мисли с няколко не-толкова-невъзможни-за-сбъдване мечти.
– Вие да не би да сте свършили за днес?
– Да, няма да има повече.
– Добре :)
Последното ми изключително ведро възклицание е последвано от широката ми усмивка и обръщането и тръгването в посоката, от която съм дошъл. Моменталният и поривист смях на продавача на пица пред Трол бавно заглъхва зад гърба ми…
Няма нищо по-хубаво от лошото време.
Богомил Райнов