Последните ден-два някак не остана време да блогна. Поредната малка ретроспекция.
В неделя бях на доста приятен рожден ден. Събраха се по-малко хора от очакваното, но от това не ми стана по-малко весело. Даже напротив. Тръхнах си два часа по-късно отколкото си бях наумил. Друмев, Лина и Пенчев са виновни.
Вчера времето беше ужасно, а точно тогава си бях наумил да не ходя на училище, а да си свърша работата из центъра. Влязох в порочен кръг. Вали ме, вали ме, вали ме сняг. И после когато отида на топло и започва да се топи. Дълбоки и силни рекички започват да се стичат от всички части на главата ми и да се чувствам като обърнат фонтан. Преживях го.
Май нещо ми има напоследък. Забелязах, че не съм никак приятна компания. Нито на Дени в Стъкленото наобед, нито на Хрис, Друмев и Пенчев на биричката в Тороното след мрежовата. Поне така ми се струва. Лошото е когато и на мен не съм си добра компания. Даже и стила ми на писане се е развалил (не че беше хубав, ама на мен си ми харесваше…). Ще се оправя.
2 replies on “фонтан с бира”
Защо по дяволите си мислиш, че не си добра компания? Знаеш, че аз тези неща си ги казвам по принцип и щях да ти кажа, ако беше така. Маскиран снежен човек такъв!
Аха-аха… това за компанията – може би малко късно, след като виждам какво си написал за следващата вечер – може би вече си го осъзнал и сам де :) Но все пак – за Друмев и за Хриси не мога да говоря по понятни причини, но на мен поне си ми се стори съвсем истински, съвсем нормален дзвер (в добрия смисъл на думата ;) … А сега това, че аз в последните две седмици.. не, два-три месеца… не, всъщност 5-6 години.. не успявам да се наспя и създавам всякакви странни вчепатления у хората – за това няма какво да търсиш вината в теб :)