За ден-два списъкът с блогове набъбна с 30-40. Четох много днес докато ги намирах. Има много стихове в тях. Повечето хора звучат искрено. Има и блогове без стихове. В много от тях бяха написани неща с очевидната идея, че никой друг, навярно никога няма да прочете. Искаше ми се да кажа много неща на тези хора, но се въздържах. Струва ми се, че този техен малък свят не трябва да бъде обезпокояван. Не обичам да безпокоя някой, който не иска да бъде закачан. Особено ако си личи от погледа му, който не виждам…