Не бях слушал музика у нас с месеци.
През това време, обаче, слушах много музика.
» Балканджи. Четири пъти. Малко патриотизъм. Много чувство. Малко болка и носталгия. На живо.
» Tortilla Flat. Малко мйетъл? Не съм срещал натурален течен шоколад. Те приличат точно на него. Сладки, но не сладникави. Плътни (държа течния шоколад в хладилник). При определено настроение може би малко горчиви.
» Един петък. 2, може би 3 часа. Влязох в едно такси. Звучеше November Rain. Шофьорът усили звука. Може би докрай. Изтръпвах при всеки акорд.
» Друга нощ. Почти бях пред блока. Пред мен вървеше едно момиче. Пееше Without You. Не знам в какво състояние съм бил тогава, но ми се стори, че се справяше доста по-добре от Mariah Carey. Пееше силно. Тръгна към посолствата. Не свих веднага зад ъгъла. Постоях и я послушах още малко.
» Закъснявах за пракикума ми във ФМИ. Отново такси. One, Fear Of The Dark и I’ll Do Anything For Love. На касетка. Не ми се слизаше.
» Половината Brave New World след Черно Фередже. После Enter Sadman и Sad But True. Uriah Heep в таксито.
Днес боледувах у нас и слушах музика.
Музиката понякога ми действа. По-често тъжна, макар и весела. Но истинска.