На люлките човек може да научи много неща за живота, като такъв. И за себе си. И за света. Е, могат и да му се случат далеч по-прозаични неща.
Днес съвсем за мъничко отскочих дотам в двучасовата дупка между работата и планираното събрание на мрежата:
– Извинявайте, не мислите ли, че сте малко голям за тази люлка?
– Вие така ли мислите?
– От половин час ви гледам. Мисля си, че е направена само за деца — вижте как се клати.
– Тя се клати дори да се люлеят малки деца на нея. Не ми е за първи път. Издържала е и по-тежки от мен.
– И все пак не ви ли е срам? Такъв голям мъж, да се люлеете на детските люлки?
– Честно казано — не!
– В такъв случай това говори много лошо за вас.
– Щом така смятате…
– Хм…
– Приятен ден!
Понякога обичам да отговарям на въпроса с въпрос.
2 replies on “„детска“ люлка”
Люлка… бих я определила като „Малкия Принц“ – за малки и големи – кой както я разбира и възприема, но със сигурност всеки има какво да научи от нея.
люлките зад Свободния Университет (или бившия вече такъв?!) в Бургас ми бяха едно от любимите места там. свързвам ги с много приятни моменти. чакане, срещи, разноцветни хора. след морската градина те са едно от най-съкровените за мен места в Бургас. моите люлки!!! обичам да ги споделям с всички „новодошли“ в града, с всичките си приятели… обичам да ги споделям и неслучайно имам среща именно там през 2008 година ;D … нашите люлки!
те са едно от малкото останали безплатни удоволствия, от които можеш да се възползваш навсякъде, където ги видиш. всякога!
и са специални!
какво значение има възрастта… полът… та нали всеки от нас се опитва някак си да съхрани детето в себе си и да го пуска на свобода от време на време… в такъв случай какво по-хубаво от една… дори и леко скърцаща/клатеща се люлка?!
I admire you :)
Понякога малко неща са по-хубави от една… точно такава люлка. За съжаление тя не може да замести някои други неща…