От доста време насам, тази вечер успях да се ядосам. Наистина.
Яд ме е, че някои хора не се научиха да ценят това, което имат. Че се опитват да завхвърлят много хубави неща зад гърба си, като си мислят, че те ще си бъдат същите отново и отново ако се опитат да се върнат към тях. Може би ще стане така, но не е това начина. Че се опитват да ги захвърлят, не защото наистина сърцето им ги води някъде другаде, а просто заради глупавата комбинация от неразбиране какво всъщност имат и шеговита самонадеяност и замечатност. Дано да се получи… Но да си призная – песимист съм.
Ядът ми не е минал, но си поговорих с един двама души след това и поне ще спя спокойно. А това ми е необходимо заради ДМ-то следобяд.