Сутрин. Пия си изстискания още вкъщи сок от портокали и лимон. Ям сандвича, който проспах във влака. Чета си feed-четата. И изведнъж…
Не обичам да ме лъжат, но го преживявам. Обикновено. Понякога, обаче много трудно преживявам някой докато лъже мен, да лъже себе си двойно повече. И то да лъже себе си в очите. Пуснах си последователно Creep, Always и Истина. Отидох на работа…
Докато слушах се сетих за няколко реда от нещото, което прочетох снощи във видеотеката:
Тази вечер аз ще крася себе си – неориентиран и лутащ се, гледащ предимно навътре.
…
И една развалена латерна ще тананика мелодия, меланхолично навяваща себе си, както го може само вятърът.
Благодаря.