Category: свят

I’ll be there for you!
When the rain starts to pour
I’ll be there for you!
Like I’ve been there before
I’ll be there for you
‘Cause…

Да – нарочно оставих последното многоточие.
Осъзнах колко много неща по горната схема правя напоследък.
Осъзнах как давам, давам без да очаквам нищо да се върне в отговор. А то наистина не се връща. И аз пак си продължавам. Докато не се намери някой по-искрен човек да ми каже, че трябва да спра. Още не се е намерил…

Разбирам студенината на хората, когато се опитваш да им пробуташ нещо свое, не винаги качествено, но пък твое. Разбирам ги, наистина. И все пак те рядко намират сили и смелост да ти кажат, че това, което им даваш не е точно това, което искат. Преди седмица-две едно момиче, когато за н-ти път кабела ѝ не потръгна просто ми каза, че съм некадърен и няма да ѝ свърша работа и че чака от два месеца. Знаех, че не е вярно, но ѝ се усмихнах и още същата вечер всичко беше готово. Не ме интересува дали си е променила мнението. Аз съм доволен! И няма да спра…

За ден-два списъкът с блогове набъбна с 30-40. Четох много днес докато ги намирах. Има много стихове в тях. Повечето хора звучат искрено. Има и блогове без стихове. В много от тях бяха написани неща с очевидната идея, че никой друг, навярно никога няма да прочете. Искаше ми се да кажа много неща на тези хора, но се въздържах. Струва ми се, че този техен малък свят не трябва да бъде обезпокояван. Не обичам да безпокоя някой, който не иска да бъде закачан. Особено ако си личи от погледа му, който не виждам…

Когато до синичката картинка за директория в Bloglines на име blogs се мъдри число, това означава, че има нечие, непрочетено от мен писание.

Чета доста блогове, но има два. Два, в които се надявам да има нещо ново винаги когато си погледна браузъра. Два, които никога не чета по диагоналната система. Два, на които никога не бих се опитвал да подражавам. Два блога, от които рядко научавам практични новости. Два, в които когато чета текстовете усещам далечна близост с авторите. Два искрени блога. Два истински блога. Впрочем няма смисъл да говоря повече за тях. Хрис и Йовко. Няма да казвам накрая прочетете малко и се убедете сами. Не вярвам да усетите същото като мен. Не ми е това целта. Просто исках да се опитам да кажа на себе си аз какво усещам. А и може би да благодаря на тези двама души, макар и не много успешно…

За два дни получих три коледни картички и подарък.
Аз не подарих за Коледа нищо, на никого от тези хора. Нито им изпратих картички.
Обаче си мислих за тях по Коледа.
Наистина.

Съжалявам и благодаря.
Наистина.