Categories
гледам свят

За хумора, Камен Донев и народното творчество

Обичам да се смея. За съжаление на много хора, обичам и да се шегувам. През годините съм намерил малко хора, които да имат подобно на моето чувство за хумор. Камен Донев е един от тях.

Когато Лина ми се обади и ми предложи билети за моноспектакъла му За народното творчество, дори стоте милисекунди, в които се колебах, ми се сториха предателство към таланта му.

Народното творчество
Снимката е на Боби Димитров, CC-BY-SA.

След представлението не можех да кажа много неща, тъй като ченето и коремът ми бяха схванати. От смях.

Още:

Categories
гледам свят

Завръщането на гримасите

Сцена от Завръщане Снимката е от страницата на една пиеса, под CC BY-SA

В днешните торент времена човек не може да си позволи да ходи на театър само заради сюжета – има цялото световно кино под носа си. Даже по-скоро е проява на лош вкус и загуба на време да го прави.

Първият път гледахме return, заради приятелски препоръки. Вторият път го гледахме, защото първия се наложи да го гледаме на видео, но не го слушахме съвсем.

Онзи ден седяхме на първия ред, на метър-два от актьорите и аз искрено се забавлявах. Разбира се – не от сюжета, чийто драматичен край бях пропуснал предишния път и който и двата пъти не ме впечатли. Забавлявах се от израженията по лицата на актьорите и по-специално по тези на Биляна Казакова-Угринска и Петър Пейков. Имаха страхотни и загадъчни усмивки и извивки по лицата.

Не разбирам достатъчно за да коментирам режисьорската/актьорската работа, но пък мога да кажа, че следващото представление на Завръщане е на 27-и февруари, от 8 часа вечерта в Апартаментът.

Categories
гледам

стена

Вчера Дени ме води на кино.

Срещу стената

сцена от филма

Трудно ми е да кажа каквото и да било за филма. Обикновено в такива случаи ползвам цитати. За „Срещу стената“ не съм в състояние. Там ценното бяха погледите. Гледайте го!

Понеделник (2-ри януари), 20:45, Euro Cinema. програмата.
Ще се видим там.
Благодаря ви, че бяхте там!

Categories
гледам

thought crashers

Седя си тук и си гриза останалата (вероятно долна) половина на моркова ми за обяд. Не, не съм ял само морков на обяд. Всъщност от доста време насам ядох вкъщи. Е, просто спагети, но все е нещо. Взех си един сос Dolmio Bolognese с допълнително гъби, който (разбира се в комплект с малко спагетоподобни, полуготови, средно дълги, почти цилиндрични нещица) ме върна в играта на отвори очички след петнадесет часовия сън. После докато си правех дългия списък с нещата, които няма да свърша днес, защото никак не ми се работи Пенчев ме измъкна на кино.

Гледахме Wedding Crashers (сега нито помня как се казваше на български, нито ми с рови (за времето, за което написах предната забележка, можех спокойно да проверя как се казва на български и да не се правя на интересен, обаче с тази втора забележка изгубих още време, така че хептен няма да тръгна да проверявам)). Нещо като романтична комедийка. Не точно тийн, а по-скоро от онези тийн-но-за-малко-по-дърти-и-изкуфели филмчета.

Налапах въдицата. Беше толкова непретенциозна и плоска лентичка, че чак ми подейства. В остатъка от вечерта бях някак мълчалив (поне с мен, ако съм ви приказвал – това е съвсем, съвсем друго) и замислен. Не ми се случва за пръв път да не знам къде се намирам след подобни филми. Сигурно затова продължавам да ги гледам, но рядко и с мярка.

Морковът свърши. Сега ми е леко на душата. Всичко изглежда лесно и просто. Поне до утре (бел.ред. днес), когато отново ще направя всичко по силите си да го върна в нормалното му състояние: сложно, трудно и необяснимо.

Маймуната ме гледа умно, а аз ѝ се усмихвам тъпо. Приятни сънища и на теб :)

Categories
гледам разказвам

in the air tonight

Снощи се върнах към позабравената петъчна вечерна разходка. Из центъра. Сам. Измъкнах се от дългите ръце на малките, тъмни и леко мистични улички точно навреме за макаронена салата и малка пица в Торонто преди да затворят. Вечерта не послушах един приятелски съвет и не си легнах, когато му беше времето. Вместо това си облякох нещо топло и гледах отново Небеса. Още си спомням кристално ясно първия ми досег с този филм. Снощи не беше много по-различно.

Доста по-късно умората си каза думата и на средата на „Прасчо“ се събудих с глава върху клавиатурата…

Има нещо в такива вечери. Не е нещо много хубаво. Сякаш не е и нещо лошо. Обичам ги. Обичам смесицата между почти мъртвешко спокойствие и влудяваща тръпка. Нещо пристрастяващо е…