Category: разказвам

Бяха доста меланхолични три дни. Минаваха главно в WebTech.

В петък вечер бях намислил да постоя покойно у нас, но малко не си бях направил сметката. Бях забравил за рожденния ден на Лили в нашата стая. Купонът прекарах пред компюъра в комплект със страхотната картофена салата на Лили и с доста биричка. Даже малко работа свърших.

Снощи пропуснах именния ден на Цецо. За сметка на рожденния ден на Добрев. Отново много бира. И много ФМИ, каквото и да означава това (а се оказа, че означава повече неща отколкото си мислех…). И цяла вечер едни такива неангажиращи, но не несериозни разговори. Завърши с метъл сесийка. Легнах си в много добро настроение към 5.

Днес след УебТех-а заседнахме в Дивака, но се наложи спешно да се занеса до Свобода да взема едни документи. На връщане ме свалиха с колата в центъра и хубавото време ме изкуши. Мислех да се върна в Дивака, но някак подсъзнателно звъннах на Деница. Май точно това ми трябваше за да ме поизмъкне от меланхолията. Една много дълга, много весела и много истинска разходка в центъра.

I’m not a perfect person
There’s many things I wish I didn’t do
But I continue learning
I never meant to do those things to you
And so I have to say before I go
That I just want you to know

I’ve found a reason for me
To change who I used to be
A reason to start over new
and the reason is you

whoever you are…

ИББ-то беше по-различно тази сряда. Поводът беше дъждът. Силният, мокър дъжд. Водата влиза под кожата. И поотмива това или пък онова. Ромът беше логично следствие.
Четвъртък вечер успях да пусна някой друг кабел из блока. То не било лошо…
Петък вечер след работа минах през Дивака за биричка и нещо за хапване с Пенчев, Жоро и Васил. За по-късно бях обещал на Васко да отида на Б.Т.Р. Никак не ме впечатлиха, както и предния път, но сега музиката в почивките беше доста добра. Малко пого не вреди. Радвам се да видя някои хора, които не съм вждал отдавна. Спеше ми се и си тръгнах рано. Вместо да заспя, обаче четох малко книжка. Съмна се докато спра.
Днес се събудих към 6(18) и ми беше криво. Да проспя един, очевидно слънчев ден, да изпусна едно-две предложения за разходки. Ужас. Успях само да се пострижа, да пия някоя бира в Бонония и да реша няколко задачи по ЧМ. За толкова време – толкова.

Пак осъмнах без бележки за една седмица.
На ИББ в Сряда не се застояхме много. Главно пообсъдихме една хубава идея. Много хубава идея. Трябва малко да се стегна и да помогам с каквото мога. А, и малко поточно видео…
Четвъртък вечер бяхме на Черно Фередже с Хрис, Пенчев, Curly и Бобсън. Лигавиха се доста, не свириха качествено, но не съжалявам, че отидох. Напротив.
На следващата сутрин не успях да отлепя от леглото. Бях с 38° температура и си стоях у нас. Беше ми криво. Добре, че вечерта мина Хрис да порешаваме задачи и се посмяхме с нея и Евгени. Май и някоя и друга задача решихме.
Съботата и неделята трябваше да се работи стабилно. Не успях, все пак да пропусна Фантасмагории в Театъра на Армията събота вечер. Беше смешно. За радост – не само. Актьорите бяха великолепни, а и се позамислих за това, онова… А колко храна се изяде вечерта в китайския над Fans… Нямах сили обаче за Tortilla Flat след това. Просто се прибрах и заспах.
По някакво чудо успях да спя повече от 10 часа неделя срещу понеделник. Това не ми пречеше обаче да се чувствам като парцал. Вечерта беше много странна. Животното тръгна без проблеми. В един момент се бях полуизлегнал на стола си, вгледан в нищото, нечуващ цялата суматоха и телевизори около мен и слушах няколко от песните, които знаех, че не трябваше да слушам. Вярно – меланхолията я чуствам твърде близка до себе си, но… Преди да успя да ѝ и се отдам напълно ме откраднаха да ходим в студиото на Нова за смс игричката. Запознах се със Зара – най-обикновено момиче. Стана ми много смешно как някои хора лижеха задниците на the big boss. То си е за тях :)
Днес беше по-спокойно. Практикумът ми във ФМИ беше весел. Обичам когато има любознателни хора наоколо. Дори да не успявам да им отговоря на всички въпроси. Вечерта някои субекти вързаха огромна тенекия (е, не се сърдя…), но все пак биричката с Жоро, Велин и sve беше весела. После се появи и Мъро. Perl общността май наистина трябва да се посъбере. Ще.

Успах се за работа (по-скоро опитах се да се наспя). После обърках номерата и вместо на шефа се обадих на малко по-друг Милен. Като всеки понеделник ходих на контролно по ЧМ. После на работа не ми беше весело. Лекцията по php беше като миналата година (не е ли обнадеждаващо, че за една година няма много security проблеми в това чудо на техниката?). Хапване и бира в Торонто. „Името на розата“ с твърди корици от „24 часа“, защото моята се одърпа твърде много, а и за лев и половина си заслужава откъдето и да го погледнеш. Unplugged на Балканджи във FANS. Не бях виждал Деница от доста време. Съвзела се е :) Първа част с малка липса не необходимата атмосфера. Втора част с доста повече атмосфера… Което беше и нужно… Неходене в Дивака с останалите след концерта. Задължения сутринта, за които трябва да съм що-годе свеж към 10. Нямаше как.

В петък вечер бяхме на after iq test party. Не че ми се ходеше много, но бях обещал на колегите. Все пак беше по-весело отколкото очаквах. Музиката беше доста приятна, а и повечето известни/костюмари/бла-бла се изнесоха рано и терена си беше наш. Е, и на разни блондинки-млондинки. Има шанс да отворят кръчма със свястна музика в София другата събота (единия от собствениците се изкефи на the unforgiven-а, който си поръчах по едно време). Може да отидем и да проверим. Или май прекалено далечни планове си правя :)
Има нещо много успокояващо в това да стои човек пред военния клуб с бира в ръка и да гледа минаващите хора и коли.
Вечерта продължихме в Коктейлчетата, но не се застоях много.

В събота се събудих рано. Пооправих си Gnome-а (снимка на екрана) и стана обяд. Полежах следобед и гледах Revolution OS. Бях гледал по-голямата част от него, но някак бях в настроение точно за този филм. После малко задачи у Хрис и към FANS за Tortilla Flat. Пенчев беше прав – невероятни са. Много плътен и стаблиен звук. А и репертоара им не беше никак лош. Още не съм съвсем наясно, какво точно имаха предвид под „мйетъл“ (там попадаха както Green Day, така и разни рок парчета), но този стил определено ме кефи. Като се прибрах нямахме нет. Някой трябва да се сеща да го плаща…

Днес пак се събудих рано. Не знам защо. Не успях да се наспя, за което немалка вина имаше и смяната на времето. Точно още един час ми трябваше. Нямането на нет пък помогна да не кисна пред компютъра, а да се окъпя и да си наппрява даже нещо като закуска. Shame on me :) Вече живнал, бях що-годе готов за мартенската конференция на линукс-бг. Започна с лекция за софтуерните патенти. Не беше излишно нещата да се повторят още веднъж. Даже още пъти няма да бъде излишно. Ако наистина не осъзнаем какво ни заплашава няма шанс да успеем да направим нещо в ответ. После Георги Чорбаджийски направи лека двучасова разходка из PostgreSQL. Не познавам достатъчно добре тази база (лошо, Седларов, лошо…) и ми беше доста инетересно. Нищо, че ми се схвана задника. Заслужаваше си жертвата. Накрая Богомил Шопов направи една от неговите приятни лекцийки за повечко неща. Писане на Mozilla разширения за търсене (трябва да си напиша такова за imdb), php basics, php & GUI .

Логичният завършек беше в Лучано (неее, не е сладкарница – кръчма си е – спокойно). С доста бира, пръжки и приятни разговори. Стомахът ми се препълни. Уговорихме разни неща за WebTech 2005 и времето около него. След бирата се разходихме малко из центъра (трябва да се отбележи хубавото време близките дни) и после към къщи. Свърших малко работа и най-после лягам, защото наистина умирам за сън.

A friend in need is a friend indeed.

П.П. Най-после оправих снимките от на Лина рожденния ден.