Categories
разказвам свят сметачи

шест дена из март

Пише ми се. Сигурно за няколкото предишни дена. А може и за нещо друго. Ще видим. Не знам защо. Просто, когато на човек му се пише трябва просто да си намери къде и с какво да пише. Но трябва да пише, когато му се пише. Защото може след малко да не му се пише.

Март. Първи. вторник.
Малко бабомартенско настроение. Мартеници наляво-надясно. Весело…
Ситуацията с практикума на първокурсниците се обърка малко и се наложи тотално да си променя програмата. За сметка на това пък ще водя на същата група, на която водих и първия семестър. Те много се зарадваха. Това, че те се зарадваха много зарадва мен. Приятни са…

Март. Втори. сряда.
Поредния ден с доста работа. Успяхме да подкараме ISDN-а. Оказа се, че орбителския безплатен нет не върви като хората през ISDN. Губи пакети като луд. За резервен вариант (ако все пак ISDN-а спре по време на шоуто) решихме да ползваме bluetooth+grps+mtel. Върви доста прилично, между другото само дето е малко скъпичко. Даже доста…
Изненадаха ме, че с Милен ще сме у ефиро да даваме статистиките на холандците и на миксера, че онези не могат се оправи сами. Блах, костюмът ми е в Горна…
Вечерта се прибрах що-годе рано, защото нямаше мрежова.

Март. Трети. четвъртък.
Почивка. Уж. Поне станах късно. Докато си обърна стана обяд и с Евгени започнахме подготовката за рожденния му ден. Фантастико. Много, много режки раници. Варене на картофи. Картофена салата. Подреждане. Даже малко чистене :) Обръщане на едното легло. Заприлича на параван. Периодът около подаряването на подаръците беше култов. Музиката прекалено много ме караше да се замислям, а и бях уморен. Към 2 и малко съм заспал. И светкавицата на фотоапарата не е успяла да ме събуди. Снимките от трети. Сникмите от след полунощ. Много добре се получи купончето.

Март. Четвърти. петък.
На работа. Успях само за малко да видя баща ми, колкото да пием по бира и да ми даде костюма. Ходихме с Милен на една от репетициите. Занесохме си и LCD-то. Там: малко хаос и много студ. Вечерта си направихме едно УС. Не успяхме да си решим огромният проблем с липсата на доброволци за окабеляването. Как да обясним на колегите, че всичко е за тях? Че не правим това за нас? Трябва нова политика в тази насока. Трябват нови идеи… Събранието се попроточи (някои хора пиха доста бира все пак…) и пак не успях да легна рано. А исках.

Март. Пети. събота.
Не ми се говори за теста. Никак. Свършихме си работата. Висяхме 10 часа в студеното им студио. Хората от БНТ ми се видяха доста свестни. И те си свършиха работата. За останалите се опитах се да не се ядосвам. Кой каквото прави – за себе си го прави. Радвам се, че тези дни не съм псувал нито веднъж. Към 1 бяхме вече в офиса и се засилихме към Уго. Хапнахме. Нямах сили да се замъкна после и до fans…

Март. Шести. неделя.
Станах късно. Ядох кюфтета и реване. Благодарение на майка ми :)
Опъвах кабели.
Windows-а ми днес сякаш усети, че дните му са преброени и започна адски много да се лигави. Днес успях да си подготвя всичко и само намирам малко време и си заминава. Няма да ми липсва много.

Categories
разказвам

господари

Току що се прибирам и едва гледам. Ще пиша повече като се събудя по някое време…
Само две-три неща да си кажа. Някои хора си вършат работата. Някои – не. В макдоналдс е гадно. По дрехите посрещат, по ума изпращат. Лека нощ…

Categories
разказвам слушам

in concerto

Сън: дълъг и неспокоен. Събуждане: 7:17. Поща, други източници на новини. Даже закуска. 9:30 – засилване към Червената къща за Локализация! Локализация!. Няколко незагубени часа. 14:00 – към Халбите за по бира. До вечерта – дупка, за която няма какво да се разказва.

19:30 – зала България: Cinema in Concerto
Музика. Истинска. Не бих си позлволил да слушам нещо подобно вкъщи. Кристален звук. Внушително. Усещането бе невероятно. Даже на няколко пъти се улових, че ако си затворя очите не виждам гарантираните ми напоследък сенки и образи. Оркестърът, Марко Теца, солистката на цигулка и невероятната певица успяха да ме накарат поне за миг наистина да не мисля за нищо. Успяха да ми върнат малко от времето за мечти. Такова каквото го имах преди месец.

Categories
разказвам сметачи

хора, линукси…

Борех се за пореден път с един флаш player под freebsd-то. Отдавна трябваше вече да съм си тръгнал. Не ми се ходеше много много вкъщи. София ме спаси като каза, че ще ходи на първата лекция от linux курса в ТУ. Оказа се, че интересът е бил твърде голям и я заварих в коридора с Георги Гунински. Винаги ми е приятно да си говоря с нея за уеб. И за php. Е и понякога за разни странични неща :) Не че някога съм имал особени предразсъдъци относно жените програмисти – все пак Мария ме е била по състезания още като ученик. На излизане имаше страшно много познати. С Ваньо трябва да вземем да пием бира скоро, че не сме се виждали от бая време. Появи се и Лина даже. В Сърцата нямаше места (бяхме дестина май) и се наложи да седнем в нещо кръчмоподобно около ТУ. Йовко и Шопов и още няколко човека си тръгнаха рано. На мен малко ми се спеше и не знам как удържах докъм 12. Впрочем заради на Бобсън и Стоян странните приказки вероятно…

Categories
разказвам

huba

След live-а на Сигнал снощи се прибрах леко замислен, позанимавах се с wp докъм 5 и половина и си полафих си с малкото онлайн по това време. Към 10 бях на тест по perl. С Васко го направихме набързо и се занесохме на конференцийката на linux-bg.org. За съжаление бяхме вече изпуснали лекциите, на които исках да присъствам. За пореден път слушахме salle да говори за репликация, а после и Васил Колев за marla. Последното беше по-интересно отколкото очаквах. След мероприятието трябваше бързо да се замъкна в студград, макар че не ми се искаше много много. Свърших си работата и с Евгени се позанимавахме с мрежата. Това windows 95 е голяма гадост. Старите Compaq-ски BIOS-и също. Една мрежова карта постоянно се бори с вградената (и вероятно неработеща) такава и дори да я забраним от BIOS-а пак пречи на PCI-ската. Тъпа работа.

Накрая позарязахме мрежата за малко бира в О!Шипка и след малко отиваме да навестим Цецо следсесийно. Някои хора имат нужда от отпускащи мероприятия… :)