Небеса

Ето още малко от машината на времето. Долното ревю на Небеса съм писал преди почти 4 години, на 21 юни 2004г.:

Отдавна не бях гледал пукнат филм. Небеса започна обещаващо, пък и филмите с подобни голи пиано мотиви рядко са за изпускане. Погледах. Не съм плакал на филм от 6 годишен – краят на Питър Пан ме съкруши. Онази вечер също не плаках, но идеята ми изглеждаше по-добра от всякога.

След края майка ми, която само хвърляше по някой заблуден поглед към телевизора (освен когато бащата попита Филипа: „А, ти обичаш ли го?“ – тогава майка ми надигна глава, загледа се и подсказа на Бланшет: „Си“. Филипа повтори същото двайсетина секунди по-късно), ме попита: „И какво разбра от този филм?“. Аз не отговорих нищо.

Просто се надявам ако един ден случайно попадна в ситуация подобна на тази на бащата на Филипо да постъпя като него. Надявам се и ако случайно един ден попадна в ситуация подобна на тази на Филипо да постъпя като него.

В крайна сметка разбрах, че на небето няма място за всички. Някои все пак полетяха…

Ако Небеса ви е допаднал, не пропускайте L’ Enfer.

3 коментара по “Небеса”:

  1. Дени

    Споням си, че си бяхме говорили за този филм :)

  2. asktisho

    Ci, ci, филмчето кърти, мерси че ме насочи към него :)

  3. Cargo Freight Exchange

    Мен лично такива филмчета спряха да ме кефят. Мисля че са доста измислени. В момента съм на вълна ново руско кино. Мисля че руснаците са новите генни във филмите. Правят такива прекрасни филми, че на мен лично ми действат като наркотик – не мога да повярвам че това е филм и след като свърши ми се иска да продължи отново … Запалих се като случайно гледах руският филм „Остров“ на известния руски режисьор Павел Лунгин.

Твоят коментар