Твърдата позиция

Имам едно много неприятно качество – успявам да се поставя на мястото на всички страни в един спор, успявам да видя и доброто и лошото във всяка идея. Няма да ви занимавам с проблемите, които ми е създала през годините тази „двуличност“, по-скоро искам да ви убедя, че твърдата позиция е събитие, от което всички страни биха имали полза.

Основният ми аргумент ще бъде Стефан. За сметка на това, че аз нямам вдъхновение да пиша за програмиране напоследък, той се грижи да го прави и заради мен. Последните му две писания: Кога да търсим нова професия? и Разбиране, сложност и мисъл предизвикаха очаквана реакция, къде относително обоснована, къде чисто емоционална от много негови (по)читатели. В тях не се се описват „за“ и „против“ неговата теза, напротив, Стефан излага доста силно неговите идеи почти игнорирайки другата страна. Не защото обратните аргументи не са важни или нямат смисъл, а просто защото той не вярва в тях.

Резултатът от на пръв поглед едностранчивото изложение е интересен:

  • Аз, подтикнат от описаното в началото си качество, дадох правото на другата страна да съществува изобщо;
  • Намериха се юнаци, които се опитаха да намерят аргументи срещу тезата му – нещо, което можеше и да не се случи, ако Стефан се беше погрижил да даде смислени аргументи „за“ и „против“;
  • Стефан се наложи да бъде юнак, който да защитава пламенно тезата си. Сигурен съм, че в търсенето на аргументите е затвърдил позицията си, защото последва нова публикация, с която успя да ме убеди по-лесно в това, което вярва.

Изводът от случката е прост: бъдете твърди в позицията си – така и вие и тези, които не са сългасни с вас ще излязат мислили и научили повече от спора.

Твоят коментар