Categories
аз

Closy

Снощи в таксито:

Виша: Ники, как е задушевен на английски?
Аз: Cosy?
Митьо: Задушевен предполага да се чувстваш комфортно в тясно и затворено пространство.
Аз: Closy?

Още:

Catherine: Clomfortable.

Categories
сметачи

Бележки от BlogCamp в кратки списъци

Общите ми впечатления от БлогCamp-а в събота:

  • Получих много въпроси за WordPress. В тази връзка ще се опитам цялата ми комуникация на тема WordPress да премине от един към един към един към много. За тази цел направих нов форум Въпроси и отговори във Форумите за WordPress. Първият въпрос, за който се сетих вече е там – този на oggin за pingback.
  • След събитието уважавам повече хората, които говорят по-малко и казват повече. Като Нели Огнянова, например.
  • Затвърждава се мнението ми, че на конференции всичко интересно се случва в коридорите.

Оплаквания/похвали за Боги:

  • Не вярвам в конферентната демокрация. Дискусиите имат нужда от силна ръка, иначе става манджа с грозде, като в първата една трета на тази за подслушването. Другите две трети бях на терасата – на слънце.
  • По-добре да има само обяд, отколкото дребни хапки. Яде се половин час, свършва се и толкова.
  • Не ме притесняваха транспарантите на спонсорите.

Струваше си.

Categories
свят

Маркетинг на притежаването

Този семестър със Стефан отново ще водим курс по Python във ФМИ (всички, заинтересовани са поканени). На фона на силната конкуренция, в лицето на други курсове, решихме да му направим малко реклама. Ето първото и проявление:

Чък Норис програмира на Python

Стефан измисли посланието (което между другото си е пълна истина – вчера, докато си брояхме до безкрайност с него (стигна до края три секунди преди мен, да му се не види), Чък ми демонстрира новата си реализация на модула antigravity). Ася пък впрегна лудите си умения по Photoshop и сътвори картинката. За мен остана да я разпечатам и разлепя из факултета. Вместо, обаче просто да сложа 3-4 плакатчета на обособените за това места, разпечатах 34 копия и ги оставих на местата, където щъкат студентите. Пейките, масите в коридора и около разписанията изглеждаха подходящи.

Десетина минути бяха достатъчни и повечето хора насреща ми се кикотеха, държащи ръка безенния лик на Чък във формат A4. Отидох и разпечатах още 30 копия.

Изводът: изненадайте хората и им разрешете да притежават нещо, което са очаквали само да гледат. Със сигурност ще ви се зарадват.

Categories
свят

Седмица в Будапеща

Страхът от хващане на мухъл, казват, е много силно изразен в седмиците преди да навършиш 23½. Страхът от страха в мен си каза думата и прекарахме с Виша седмица в Будапеща, където тя имаше възможност да упражни своя унгарски преди изпита си във вторник.

Пътеписите ще оставя на нея, а снимките на бъдещето. Все пак ето някои впечатления и факти, които оформиха настроението ми там:

  • Дай ми редовно метро и много бързи трамваи и си продавам колатa
  • Дюнер в Будапеща струва 500ft, около 4 лева
  • Почти всички книги на унгарски бяха с твърди корици
  • Съвременните книги, преведени на унгарски, са десетки пъти повече от тези на български
  • Кодът писан по време на отпуска е най-сладък
  • Обядвахме в Словакия
  • Посетихме няколко страхотни чайни – стотици видове чай, премерено сладки сладки, мързелива атмосфера. Искам!
  • Според Виша унгарците си благодарят много често
Categories
гледам свят

Завръщането на гримасите

Сцена от Завръщане Снимката е от страницата на една пиеса, под CC BY-SA

В днешните торент времена човек не може да си позволи да ходи на театър само заради сюжета – има цялото световно кино под носа си. Даже по-скоро е проява на лош вкус и загуба на време да го прави.

Първият път гледахме return, заради приятелски препоръки. Вторият път го гледахме, защото първия се наложи да го гледаме на видео, но не го слушахме съвсем.

Онзи ден седяхме на първия ред, на метър-два от актьорите и аз искрено се забавлявах. Разбира се – не от сюжета, чийто драматичен край бях пропуснал предишния път и който и двата пъти не ме впечатли. Забавлявах се от израженията по лицата на актьорите и по-специално по тези на Биляна Казакова-Угринска и Петър Пейков. Имаха страхотни и загадъчни усмивки и извивки по лицата.

Не разбирам достатъчно за да коментирам режисьорската/актьорската работа, но пък мога да кажа, че следващото представление на Завръщане е на 27-и февруари, от 8 часа вечерта в Апартаментът.