Снощи в таксито:
Виша: Ники, как е задушевен на английски?
Аз: Cosy?
Митьо: Задушевен предполага да се чувстваш комфортно в тясно и затворено пространство.
Аз: Closy?
Още:
Catherine: Clomfortable.
Снощи в таксито:
Виша: Ники, как е задушевен на английски?
Аз: Cosy?
Митьо: Задушевен предполага да се чувстваш комфортно в тясно и затворено пространство.
Аз: Closy?
Още:
Catherine: Clomfortable.
Общите ми впечатления от БлогCamp-а в събота:
Струваше си.
Този семестър със Стефан отново ще водим курс по Python във ФМИ (всички, заинтересовани са поканени). На фона на силната конкуренция, в лицето на други курсове, решихме да му направим малко реклама. Ето първото и проявление:
Стефан измисли посланието (което между другото си е пълна истина – вчера, докато си брояхме до безкрайност с него (стигна до края три секунди преди мен, да му се не види), Чък ми демонстрира новата си реализация на модула antigravity). Ася пък впрегна лудите си умения по Photoshop и сътвори картинката. За мен остана да я разпечатам и разлепя из факултета. Вместо, обаче просто да сложа 3-4 плакатчета на обособените за това места, разпечатах 34 копия и ги оставих на местата, където щъкат студентите. Пейките, масите в коридора и около разписанията изглеждаха подходящи.
Десетина минути бяха достатъчни и повечето хора насреща ми се кикотеха, държащи ръка безенния лик на Чък във формат A4. Отидох и разпечатах още 30 копия.
Изводът: изненадайте хората и им разрешете да притежават нещо, което са очаквали само да гледат. Със сигурност ще ви се зарадват.
Страхът от хващане на мухъл, казват, е много силно изразен в седмиците преди да навършиш 23½. Страхът от страха в мен си каза думата и прекарахме с Виша седмица в Будапеща, където тя имаше възможност да упражни своя унгарски преди изпита си във вторник.
Пътеписите ще оставя на нея, а снимките на бъдещето. Все пак ето някои впечатления и факти, които оформиха настроението ми там:
Снимката е от страницата на една пиеса, под CC BY-SA
В днешните торент времена човек не може да си позволи да ходи на театър само заради сюжета – има цялото световно кино под носа си. Даже по-скоро е проява на лош вкус и загуба на време да го прави.
Първият път гледахме return, заради приятелски препоръки. Вторият път го гледахме, защото първия се наложи да го гледаме на видео, но не го слушахме съвсем.
Онзи ден седяхме на първия ред, на метър-два от актьорите и аз искрено се забавлявах. Разбира се – не от сюжета, чийто драматичен край бях пропуснал предишния път и който и двата пъти не ме впечатли. Забавлявах се от израженията по лицата на актьорите и по-специално по тези на Биляна Казакова-Угринска и Петър Пейков. Имаха страхотни и загадъчни усмивки и извивки по лицата.
Не разбирам достатъчно за да коментирам режисьорската/актьорската работа, но пък мога да кажа, че следващото представление на Завръщане е на 27-и февруари, от 8 часа вечерта в Апартаментът.