За локализацията на масови приложения. Част 1 – превод

Тръгнах да пиша коментар към публикацията на Мишел за неговите езиково-преводни неволи, но се разпрострях твърде надълго и предпочетох да си го напиша тук.

Основният проблем, който стои пред нас е да локализираме приложение, което се ползва от милиони хора по целия свят. Без магическа пръчка.

Първа стъпка: превод

Да се плаща на преводачи на 50+ езика, за хиляди (десетки хиляди в случая на Google) низове, които се променят всеки част просто не е scalable. Нито откъм пари, нито откъм управление на подобни човешки ресурси.

Единият вариант е да се плати за превод на приложението на няколко избрани езика – първите по трафик/брой потребители.Така, например, са направили flickr. Заради професионалните преводачи качеството е високо, всички низове са преведени, но пък никога няма да се появи flickr на български и flickr никога няма да завладее нашия пазар (което с оглед на нашенските сайтове за споделяне на снимки е жалко). От друга страна те не усещат това финансово, тъй като са покрили 99% от потребителите, които им носят реални приходи.

Схемата на Google е доста по-сложна. За някои избрани приложения (Gmail) и избрани езици (немски, френски) използват професионални преводачи, но някои части дори и от тези приложения могат да бъдат редактирани от простосмъртни. Отгоре пофледнато е малко манджа с грозде, но е факт, че са постигнали задоволително качество без да си усложняват живота безкрайно много. Вярно – има дразнещи преводи, но приложенията са напълно използваеми в общия случай. В частния случай, се чудя дали някой наистина може да си иска Великобританията.

Един трети вариант е да сте били далновидни и да сте си базирали приложението на проект с отворен код. В WordPress.com повече от една трета от низовете идват от wordpress.org, който пък е преведен на петдесетина езика. Ето как в доста от случаите сме с една-трета рамо напред :-) Останалите низове, също се превеждат от доброволци. За радост все още успяваме да реагираме бързо на грешки и ако някой подаде сигнал, обикновено до ден (зависи дали се сетя да погледна) се поправят. Моите наблюдения показват, че езиците, които имат най-много трафик са най-пълно и най-качествено преведени (за последното съдя от броя доклади за грешки), което разбира се е напълно логично. Като цяло доброволните преводи да удачен вариант при условие че се окуражават потребителите да докладват за грешки и някой на практика обръща внимание на тези доклади.

След като сте си превели приложението трябва някак да окуражите потребителите да ползват собствения си език. Особено тези, които не разбират английски. Това обаче ще остане за втората част – бяла магия.

1 коментар по “За локализацията на масови приложения. Част 1 – превод”:

  1. Michel

    Лесно е да окуражиш потребителите, които не знаят английски, да ползват родния си език в едно приложение – примерно, български, немски, и т.н.

    Другите – англоговорящите и тези, които професионално се занимават с програмиране/дизайн/уеб, си е почти невъзможно да привлечеш – според мен, поне:)

    Причините са прости:

    1) Английският в наше време е станал универсалният език за тези сфери, нещо като латинският за средновековните учени. Това безкрайно улеснява комуникацията и прави работата много по-лесна. Вместо да мислиш и работиш на n-брой езици, всичко става само на един език – английски.

    2) Веднъж един термин утвърдил се, той си остава такъв, независимо кога и къде се използва, и дали е в компютърна програма или пък онлайн услуга и т.н. FILE -> SAVE, OPTIONS, PROPERTIES, EXPORT IMAGE, BROWSE и други – не се налага да се замислиш, дали това е „browse“ или пък „намери път към локалния файл“ или пък „претърсване“ и други, в зависимост от конкретния превод.

    3) Могат с лекота да си общуват хора от цял свят! :-)

    В този ред на мисли, досега не ми се е искало дори и да опитам да използвам програма/онлайн приложение на език, различен от английски… По-удобно ми е да мисля само на английски, така работата ми става по-лесна освен това…

    Но както казах, аз съм малцинство. Хората, за коието това не се налага или английският им е далечен, винаги биха предпочели да ползват родния си език… И тогава локализацията става много важна…

    Иначе, аз като ползвам G. и много ме дразни на моменти как ту БГ ту ЕН се вижда, и интерфейса им а малко разбъркан заради това…

Твоят коментар