уеб за добро

Преди известно време си попромених пак темичката на блога. За пръв път наистина ми харесва. Има още какво да се доизкусурява, но поне измислих шрифта – голямата въпросителна. Не ми беше никак лесно да се откъсна от любимата georgia, но сега за заглавията пасва идеално (и по-голям размер даже), а Arial-а си е Arial. Макар и може би малко подценяван напоследък, но се чете по-лесно и има малко повече място за писане. Последното се дължи и на това, че поразширих малко цялото сайтче де. За съжаление картинката горе не позволява да си го направя както аз си искам – да е на цялата широчина, но здраве да е.

Мдаам. Направих си и две странички за грешка. 404 и 500. С много зор (и мазни хакове) успях да си направя google custom search-а да ми търси що-годе само в моята си директория (/~nb/), а не в целия дебиан-ски домейн (ааа, не, не питайте как – гледайте гадния js ако искате…).

И портокалова (мандаринена?) икончица.

Галерийката е почти готова. Stay tuned…

Появяването на всички тези глезотийки и отделянето на време за тях бяха силно подпомогнати от дребния факт, че съм във сесия. Вива ла сесия!

4 коментара по “уеб за добро”:

  1. Филип

    Така си е, по време на изпити и на мен и стаята ми е продредена, и боклука изхвърлен, прането изпрано… както и някои други по-креативни дейности биват извършвани. Ох, още два изпита и после пак ще тъна в хаос :).

  2. случайна

    Като си започнал….с риск да ме обявиш за тъпа педантка…мисля че правилно е да се напише „Аз, светЪТ и сметачите“. Понеже е „Аз“, а не „мен“ се предполага че това са подлози и съответно за „светът“ важи пълният член. Надявам се да не се разсърдиш за забележката. Блогът ти е толкова сладък, че бих искала да го избавя дори от дребните му несъвършенства.
    Твоя редовна читателка: Случайна:)

  3. Роберт Иванов

    Много лошо …
    Намерих още един блог който ще чета :)

    А това за сесията е известен факт.

    Поздрав, колеги ;)

  4. николай

    @до случайна:
    Педантичността според мен е хубаво нещо стига да не сме педанти в това да бъдем педантични. Ако друг път мернеш някой друг член, запетайка или изядена буква не се притеснявай да биеш камбаната, случайна. Обичам да поправям правописни грешки (мисъл извън темата, но по незнайна причина поставена в този коментар: май с Хрис и Васко забравихме да изпратим на едни хора едни доклади за правописни грешки….). Иначе за конкретния случай – аз такова… май си го знам това. Погледни последната последната бележка в последното писание в предния блог.
    Обществена тайна е, че на едно съчинение в гимназията едно изречение от рецензията ми беше: „Правилото за пълния член все още не е премахнато от българския език“.
    Оттогава, обаче, имам сериозен напредък и все по-малко ги бъркам тези пусти членове, поради което съм изгубил огромна част от правописния си чар, но в този (хм, май и не само) случай предпочетох праволинейността. Дали е за добро никак, никак не знам.

    @до всички:
    уффф, формулярчето за писане на коментари е много тясно и бая се измъчих, докато напиша това мини-романче. Ей сегичка ще ги разширя, щото така не се живее. Не, че искам да ви стимулирам да пишете мемоарите си тук, но пък ако някой случайно реши – нка поне да не му е крайно, но много неудобно (пък и кой каквото напише би трябвало излиза под cc-by, така че няма нищо лошо в това някой да напише нещо дъъълго и хуубаво ).

Твоят коментар