thought crashers

Седя си тук и си гриза останалата (вероятно долна) половина на моркова ми за обяд. Не, не съм ял само морков на обяд. Всъщност от доста време насам ядох вкъщи. Е, просто спагети, но все е нещо. Взех си един сос Dolmio Bolognese с допълнително гъби, който (разбира се в комплект с малко спагетоподобни, полуготови, средно дълги, почти цилиндрични нещица) ме върна в играта на отвори очички след петнадесет часовия сън. После докато си правех дългия списък с нещата, които няма да свърша днес, защото никак не ми се работи Пенчев ме измъкна на кино.

Гледахме Wedding Crashers (сега нито помня как се казваше на български, нито ми с рови (за времето, за което написах предната забележка, можех спокойно да проверя как се казва на български и да не се правя на интересен, обаче с тази втора забележка изгубих още време, така че хептен няма да тръгна да проверявам)). Нещо като романтична комедийка. Не точно тийн, а по-скоро от онези тийн-но-за-малко-по-дърти-и-изкуфели филмчета.

Налапах въдицата. Беше толкова непретенциозна и плоска лентичка, че чак ми подейства. В остатъка от вечерта бях някак мълчалив (поне с мен, ако съм ви приказвал – това е съвсем, съвсем друго) и замислен. Не ми се случва за пръв път да не знам къде се намирам след подобни филми. Сигурно затова продължавам да ги гледам, но рядко и с мярка.

Морковът свърши. Сега ми е леко на душата. Всичко изглежда лесно и просто. Поне до утре (бел.ред. днес), когато отново ще направя всичко по силите си да го върна в нормалното му състояние: сложно, трудно и необяснимо.

Маймуната ме гледа умно, а аз ѝ се усмихвам тъпо. Приятни сънища и на теб :)

2 коментара по “thought crashers”:

  1. Петър Пенчев

    Уф… Мда, винаги можеш да разчиташ на мен да ти проваля всички планове за това как да си прекараш деня – особено ако си планирал да свършиш нещо полезно :) Май има и други хора, които ще потвърдят тези ми думи :P

    А иначе… уф. В едно друго време, в едни гимназиални години, след един филм на Кустурица един мой много добър и тогава, и сега приятел ми каза нещо, в което има смисъл, макар и той може би да не е точно смисълът, вложен в него тогава – „Е това е! Е точно затова не трябва да водиш гадже на кино на първа или на втора среща – защото после ще си вървите из града, всеки унесен в собствените си мисли за филма, и не само че думичка няма да си продумвате, ами дори няма и да се гледате един друг!“

    Мислех си да ти го кажа вчера след „Wedding Crashers“[0], мислех си да ти го кажа днес след „Бразилия“[1]… пък то да вземе да се окаже, че ти и сам си го знаеш :)

    [0] А между другото, благодаря ти, че се отзова на малко внезапния ми опит да те замъкна да ми правиш компания за кино :)

    [1] А между другото, благодаря ти, че ме замъкна да ти правя компания на кино :)

  2. николай

    Аз малко със закъснение, но да си кажа :)

    С нетрябването да се водят някои хора на замислящи мероприятия, честно казано, никак не съм съгласен.

    Сближава. С мълчание се казват доста повече неща понякога.

    Започнах да говоря сложни неща, дето не ги разбирам. Спирам.

Твоят коментар