Categories
посвещавам

мое малко глупаво писание

Странна нощ. Така и не успях да си дочета лекциите по КАрх (за които много, много благодаря). Вместо това прочетох последната три-четвърти страница от „Пикник край пътя“. След това се оставих в ръцете на размишленията и на невероятната музика по радио 1. Минаха почти пет пъти по половин час оттогава…

И още не съм сигурен. Дали два пъти по седем е 12 или 22. Но си имам утеха. И малко тъга. И много топлина.

Идеален повод да погледнем живота от по-светлата му страна. Хайде!

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.