мое малко глупаво писание

Странна нощ. Така и не успях да си дочета лекциите по КАрх (за които много, много благодаря). Вместо това прочетох последната три-четвърти страница от „Пикник край пътя“. След това се оставих в ръцете на размишленията и на невероятната музика по радио 1. Минаха почти пет пъти по половин час оттогава…

И още не съм сигурен. Дали два пъти по седем е 12 или 22. Но си имам утеха. И малко тъга. И много топлина.

Идеален повод да погледнем живота от по-светлата му страна. Хайде!

Твоят коментар