Отдавна не бях обличал костюм. Не обичам да се занимавам с телевизии. Дано всичко довечера мине добре. Гаден тест :)
После ще разказвам….
Categories
Month: March 2005
Categories
losing my religion
Life is bigger
It’s bigger than you
And you are not me
The lengths that I will go to
The distance in your eyes
Oh no I’ve said too much
I set it up
That’s me in the corner
That’s me in the spotlight
Losing my religion
Trying to keep up with you
And I don’t know if I can do it
Oh no I’ve said too much
I haven’t said enough
I thought that I heard you laughing
I thought that I heard you sing
I think I thought I saw you try
Every whisper
Of every waking hour I’m
Choosing my confessions
Trying to keep an eye on you
Like a hurt lost and blinded fool
Oh no I’ve said too much
I set it up
Consider this
The hint of the century
Consider this
The slip that brought me
To my knees failed
What if all these fantasies
Come flailing around
Now I’ve said too much
I thought that I heard you laughing
I thought that I heard you sing
I think I thought I saw you try
But that was just a dream
That was just a dream
Categories
Честита баба Марта!
Благодарение на София & един весел пощенски списък.
Обичам понякога да ям сам в Дон Домат. Е този път нямах късмета. Поне не и сам. След три бири и пица се занесох във Fans да слушам Балканджи. Музиката беше невероятна. Компанията също. Даже беше и весело. Пенчев и Друмев искаха да ме елиминират като свидетел на нещо, което просто бях изтелепаствал. Доста от времето предългите и страшно развяващи се коси на Лина, едно непознато момиче и маниакс прекараха около лицето и устата ми, но май това беше част от тръпката :)
Балканджи могат да свирят. Могат и да пеят. И най-важното – искат да пеят. Искат да свирят. Даже сякаш повече отколкото ние искахме да слушаме. В най-добрия смисъл на този израз. Не знаете с каква неохота казаха: Това беше от нас за тази вечер. Изсвириха още една песен. След нея сами си отговориха на въпроса Искате ли още?. И още една песен. И после май забравиха да питат. Трябва да си купя дисковете. Всичко беше почти идеално. Като изключим, че бях от една страна мъртво уморен (малко сън-работа-училище-работа-пак училище-бира-%&#&%&№) и от друга от главата не ми излизаше глупостта на един добър приятел. Май си пропиля един голям шанс. И то пред очите ми. И аз изобщо не се усетих, че натам отиват нещата. Дано да знае какво прави. Май не бях добра компания тази вечер. Никак даже, но настроението на някои от останалите е компенсирало, надявам се. Все пак ще си легна много, много доволен.