Наскоро ми припомниха една интересна случка от училищните ми години. Не си спомням да се е случила на мен, но дори да е легенда, пак е идеален пример за непреходността на човешката мъдрост, особено тази събрана само в няколко думи.
Средно училище. Първите минути на час по история. След няколко неловки минути прекарани в ровичкане из ушите с молива си, възрастната учителка решава да изпита някого. Тефтерът и скритото под чина зарче отреждат – Мартин. Мартин мълчи сконфузено и потта проблясва под яркото ноемврийско слънце. Мартин продължава да мълчи. Изведнъж Мартин започва да говори. Смело, уверено. Знае всичко за перестройката, знае даже на коя дата е създадена ОНД. Завършва триумфално с кратък критичен очерк на следвоенната история на СССР.
Учителката му се усмихва мазно. „Мартинчо, мойто момче, със стари курви нов бардак не се прави! Двойка. Този урок го имахме за предния път.“