Category: свят
Вчера вечерта, катерейки се нагоре през Лозенец, една черно-бяла компания ми направи силно впечатление. Пет или шест последователни електрически стълба бяха облепени целите в некролози. С оглед на средната възраст на хората, живеещи в околните къщи сигурно е логично, но атмосферата, която създаваха никак не се вписваше в жизнерадостното ми настроение.
Зачудих се–защо уведомяваме всички само за смъртта на близък. Защо не оповестяваме публично раждането на дете? Толкова оптимизъм би донесло това, най-малкото във вечерните ни разходки.
П.П. Ако трябва да запазим латинската нотка, как би трябвало да се нарече обратното на некролог?
за да бъдете здрави
блонди-млонди
Обичам вицовете за блондинки. Сигурно защото повечето са приложими и за програмисти ;)
Ей този, обаче ме кара да седя сума ти и време пред монитора и почти само да гледам…
Има нещо фундаментално искрено в дискретната математика. А на подобни неща трябва да се обръща внимание:
The fundamental things apply
As time goes by
Това ще ми е нещо като рубрика, в която ще ви запознавам с дребнички моменти от взаимното съществуване на живота и дискретната математика. Тъй като сега нямам никак време ще загатна за първото псевдо-размишление само:
„Животът не е поредица от и… и… и… Животът е поредица от или… или… или…“
Джон Стайнбек
Глупости. Изходът на животът е чисто и просто една двоична функция – има два изхода – умираме щастливи, умираме нещастни. Ако Стайнбек беше прав щеше да… (това някой друг път и между другото приемам коментари и предложения, но лично, а не като коментар).