„Камината
“. Маршрутката блъсна автобус и за съжаление закъснях с 5-10 минути. Представлението бе локалния максимум на културните мероприятия през изминалите седмици. Не ме разтърси. Даже може би не ме впечатли. Но беше твърде топла, тъжна, радостна и проницателна пиеса. Благодаря! Не, не за виното и фъстъците на горния етаж. Даже не и за играта. За свободата. За усещането…
Не гледам много често филми. Особено напоследък. Главно защото нямам време, а и желанието не дрънка особено осезаемо в джобовете ми. Особено напоследък. След повечето филми, които гледам остава леко сбръчканото усещане в стомаха, като след слаба оценка в малките класове. Накратко казано съжалявам, че съм ги гледал. За радост малко по малко започвам да добивам опит. Опит как да си намирам изключения.
Три вечери – две изключение (половин + цяло + половин).
вторник – втората половина на Mulholland Drive. Линч. Трябва да го гледам още два-три пъти.
сряда – първата, втората и третата половини на Lola rennt. Много ми напомни на Живот x 3. Не само като замисъл – като усещане даже. Топеното сирене се топеше в устата ми. И аз искам някои моменти да ги преживея поне малко повече от веднъж. Глупаво желание, нали?
четвъртък – първата половина на Amores perros. Той пък малко на нищо не ми напомни. Обикновено не ми правят впечатление чуждите нещастия във филмите. Е този обаче успя да достави чувството не безпомощност до моя дом, до моята врата. С куриер. Успях да го отпратя, макар да беше от онзи досадните. Нали ги знаете?
Последните два филма са немски и испански.
Най-послед легнах да гледам Bowling for Columbine. На мен лично ми направи по-голямо впечатление от Farenheit 9/11, макар последния да ме накара да се замисля доста по-сериозно.
Мур не винаги е прав, но не е лоша идея да има повечко хора като него.