Category: сметачи

Тази събота и неделя ще има OpenFest. Вторият ден, заедно с Мариян от SiteGround и Слави от vbox7 ще говорим за скалируемост. Накрая ще има и дискусия.

Със Стефан ни беше скучно цяло лято без поводи да ходим до ФМИ, и вече имаме извинение  – организирахме си весел курс по Ruby и Rails. Дори да не сте от ФМИ, елате на първата сбирка в понеделник от 7 вечерта в зала 200.

Повече за същността на курса – при Стефан.

Някъде миналата седмица. Най-обикновен ден, в който изобщо не се сещах, че имам блог. До обяд, обаче бях получил седем писма с предложения за размяна на връзки. Отказах без да се чудя.

Следобед тествах някакви промени в разширението ни за статистика и погледнах и моята. Много посещения идващи от форума за webmaster-и. Знам, че там главно SEO-джии се подвизават и реших, че ще чета по-късно защо са ме споменавали.

Трябваше да дочакам до вечерта, когато на рожден ден един бивш съученик ме попита как съм бил успял. Как съм бил постигнал това чудо PR7. Ами лесно – не съм се опитвал. Всъщност даже този PR7 не ми трябва. Това също е помогнало.

Всичко, към което не се стремим и не искаме идва много по-леко. Остава ни само добре да подберем към какво не се стремим и какво не искаме.

Много силен разказ на Cory Doctorow. Системните администратори ще си останат винаги системни администратори. Поне истинските.

Имам малка Wi-Fi джаджа, която пуска музикални файлове или радио от мрежата. Удобно нещо, но ето какво се случи след като променихме паролата за домашния wireless и оставихме джаджата без надзор за няколко часа:

За тези, на които не им се смята, в 5 часа 17 минути и 36 секунди има точно 19056 секунди. Значи проклетата машина се е опитвала да се свързва отново и отново към Wi-Fi рутера всяка секунда!

Ще се опитам да ви убедя с метафора защо този подход е лош. Представете си, че трябва да купите нещо от магазина, но той не работи. Ще ходите ли през 5 минути да проверявате дали не е отворил? Сигурно не.

Нека все пак видим какво ще стане, ако решите да навестяваме магазина на всеки пет минути. Долната диаграма показва колко хора ще има струпани отпред всяка минута след затварянето му:

За горната диаграма, приемаме, че на всяка минута идва по един нов клиент.

Само за няколко часа пред магазина ще започнат да се събират тълпи от по 100 човека. При такава навалица:

• Дори собственикът на магазина да дойде, ще му бъде трудно да се вмъкне вътре и да реши проблема, заради който магазинът е бил затворен.
• Ако служителите вътре успеят да отворят магазина, ще бъдат стъпкани от масата народ и магазинът пак няма да може да работи.

Колкото повече се натискате да видите дали магазинът не е отворил, толкова по-голям е шансът да му попречите да отвори.

Как обаче да действате?

Първият път опитвате 5 минути, след като магазинът е затворил. Ако отново не работи, следващият ви опит ще бъде след 10 минути. При по-следващия – след 20, и така след всеки опит удвоявате времето между опитите.

Ето нагледно изражение на чакащите пред магазина, ако времето за чакане се удвоява:

Вижда се, че дори след 8 часа няма да има повече от 10 чакащи. Предимствата на новия подход са, че:

• Винаги ще има достъп до магазина, защото с времето тълпата отпред се увеличава много много бавно.
• Ако магазинът успее да отвори, служителите няма да имат проблем да се справят с първоначалния наплив от клиенти.

Айнщайн би казал, че е лудост да правиш едно и също нещо отново и отново и да очакваш различни резултати. Аз бих добавил, че е лудост да правиш едно и също нещо отново и отново, на равни интервали, и да очакваш различни резултати.

Следващия път когато ви се наложи да опитате нещо старо, независимо дали е ходене до магазина или връзване с базата от данни, разреждайте опитите с времето, моля ви.