Category: сметачи

От доста време ме мъчеше въпроса как да си управлявам програмата за музика през Bluetooth с моя Siemens S55. За Sony-Ericsson има доста качествени програми. Е както знаем Siemens са си Siemens и някои неща трябва да стават по-трудно и болезнено, ако изобщо станат: S55 няма поддръжка за accessory менюта и освен това жабата не може да изпраща нищо по bluetooth (това дали не е някаква security мярка?). За сметка на това други стават много по-лесно и безполезнено (например работата с файлове на телефона). Но сега да си дойдем на въпроса.

След кратко ровене изнамерих S55 Remote Control for WinAmp. Трябва windows, барабар с някакъв bluetooth софтуер на него (май с почти всички bluetooth dongle-чета върви този на WIDCOMM), bluetooth dongle-че, телефон с bluetooth, мързелив човек, winamp и горната програмка . Методът на работа е следния:

• правим си записи в адресната книга с имена – командите, които са описани е readme-то на програмата. Някои от тях са: play, next, stop, shutdown… Един съвет. Тъй като повечето хора използват адресната книга в телефона е много удачно записите с командите да бъдат направени в SIM-а. Хем не ни се пречкат, хем при натискане на цифра и после # в изначално положение се появява списък със записите в SIM картата подредени по номер (а не по азбучен ред) – така се виждат само така важните команди, нищо друго и то подредени както си искаме;
• караме bluetooth софтуера от страната на компютъра (тествано с WIDCOMM Bluetooth Software 1.4.2 Build 10) да не насочва идващите vCards към Outlook, а да ги записва в Bluetooth Exchange директорията. За WIDCOMM тези настройки се намират в PIM Item Transfer услугите съответно в Local Services и Client Applications. Outlook/Outlook Express трябва да станат на Save to File.
• Пускаме S55 Remote Control и в настройките му казваме Accepted command files: vCard files и Start Winamp on Purpose–[checked]. Би трябвало само да се е усетило за пътищата до winamp-а и exchange директорията на bluetooth-а.
• Вземаме телефона в ръка. Активираме си bluetooth-а (аз съм направил да ми го пуска при продължително натискане на 7). Стигаме до някой запис с команда и го изпращаме по bluetooth (за S55: Options, два пъти нагоре до Send/Print..., Via BT, Known devices (ако не сте правили нищо с bluetooth-а между тези компютър и телефон, тогава – Search device и бла-бла), Името на вашия компютър и… воала!

Като за финал искам да кажа, че наистина е малко неудобно достигането и изпращането на команди, но на практика работи. Май това е важното.

[nikolay@site-machine nikolay]$ cd /usr/local/www/data
[nikolay@site-machine data]$ ls -l *.php */*.php | wc -l
272
[nikolay@site-machine data]$ grep -r 'addslashes' *
[nikolay@site-machine data]$ grep -r 'mysql_escape' *
[nikolay@site-machine data]$ grep -r 'mysql_real_escape' *
[nikolay@site-machine data]$

Човешката глупост и безотговорност нямат край! Никога!
Захващам се веднага…

Днес, докато се възмущавах от реализациите за дървета, които трябваше да ползвам по СДП реших да си сложа още някоя картинка най-отгоре в блога. Всички картинки са в wp-images/logos, а в wp-layout.css заместих url-то на логото с wp-random-logo.php. Съдържанието на последния файл е:
/*
Gives the browser a random .jpg image from wp-images/logos
*/
$logos = glob('wp-images/logos/*.jpg');
$lucky_logo = rand(0, count($logos)-1);
header("Content-type: ".image_type_to_mime_type(exif_imagetype($logos[$lucky_logo])));
print file_get_contents($logos[$lucky_logo]);


Като изключим тази, която ползвах досега, новите са рязаници от скорошни снимки.

П.П. общо картинките са 4 3. Ако имате желание да видите всички няма да са необходими много презареждания :)

Както всички знаем perl може всичко. Следователно може да прихваща сигнали под unix. Също така може да подлудява хората.

Сигналите се прихващат лесно : $SIG{INT} = \&sigint_handler;
Даже работят. Има обаче няколко много важни момента, които не трябва да се пропускат:

• сигналите в perl са restartable. Всяко блокващо (бавно) системно извикване (като например read, wait, select, recv) се рестартира самоинициативно след получване на сигнала и на практика почти не спира своята работа.
• от версия 5.7.3 насам прихващането на сигналите е безопасно. Представете си, че сте насредата на изпълнението на ф-ята funcshun. Половината системни изисквания необходими за работата ѝ, например някаква инициализация на памет, са били изпълнени и точно тогава получите сигнал, в чийто handler също се вика funcshun. Инициализацията ще мине още веднъж преди да е свършило изпълнението на предната функция и има немалък шанс да осъмнем с core dump. Unix C програмистите са свинкнали в своите signal handler-и просто вдигат флаг и нищо друго. В perl този труд не е необходим. Виртуалната машина се грижи тя да прихване сигнала и да изпълни нашия код, когато сметне, че вече няма какво да се омаже.
• горната техника на отложено достигане на сигналите до нашите handler-и е нож с две остриета (Забележка: отложено е само извикването на нашия код – на по-ниско ниво perl приема сигнала точно когато трябва и нито миг по-късно). Предпазва ни от непредвидени грешки и усложнения, но понякога може бъде и не особено желана. Ето един такъв случай: ползвам Net::Pcap и в един момент викам неговата функция loop, която вътрешно вика в повечето случаи read или recv и когато се опитам да прихвана някой сигнал (освен с INT пробвах и с USR1 и с още няколко), то моят код се вика, чак когато пристигне следващия пакет (модула се ползва за следене на мрежови пакети на даден интерфейс), което е ужасно дразнещо защото карам потребителя да чака ужасно много време. Пък и докато пиша аз съм си потребител, което значи че аз трябва да чакам ужасно много време. А не искам!
• установяването на променливата на обкръжението PERL_SIGNALS на "unsafe" ни гарантира, че веднага при получване на сигнал виртуалната машина ще изпълния нашия perl код, даден за handler на сигнала. Сигурност срещу удобство.
• Полезни връзки: perlipc и по-специално Deferred Signals

Уф, значи. Мразя го това животно register_globals. Почти не пиша вече на php, но пак ме преследва…

Проблемът – не виждах wordpress блоговете на debian-а. Просто ми показваха, че нямало статии, които отговарят на моите критерии и бла-бла. След доста ровене, глупаво писмо до Оги и малко подсещане от София нещата се изясниха. Някое приложение на debian-а е сложило cookie с път / и със съдържание author=nikolay. Стойността на глобалната променлива $author става "nikolay" заради глупавия register_globals. Е, не че е особено умно от страна на wp да си държи разни параметри в също глобални променливи, но качеството на wordpress е една съвсем друга тема. (Трябва скоро да си споделя впечатленията от кода на няколкото приложения, с които се занимавах напоследък… ) Факт е, че wp прави един intval на $author(разбира се intval("nikolay") == 0) и се пробва да търси статии с post_author=0. А такива няма….

Решението – изтрих си cookie-то и се надявам да не се появява повече!