Снимката е от страницата на една пиеса, под CC BY-SA
В днешните торент времена човек не може да си позволи да ходи на театър само заради сюжета – има цялото световно кино под носа си. Даже по-скоро е проява на лош вкус и загуба на време да го прави.
Първият път гледахме return, заради приятелски препоръки. Вторият път го гледахме, защото първия се наложи да го гледаме на видео, но не го слушахме съвсем.
Онзи ден седяхме на първия ред, на метър-два от актьорите и аз искрено се забавлявах. Разбира се – не от сюжета, чийто драматичен край бях пропуснал предишния път и който и двата пъти не ме впечатли. Забавлявах се от израженията по лицата на актьорите и по-специално по тези на Биляна Казакова-Угринска и Петър Пейков. Имаха страхотни и загадъчни усмивки и извивки по лицата.
Не разбирам достатъчно за да коментирам режисьорската/актьорската работа, но пък мога да кажа, че следващото представление на Завръщане е на 27-и февруари, от 8 часа вечерта в Апартаментът.