Коледният дух ме зове, затова ще бъда кратък.
Снощи реших да покажа на баща ми един от обективите покрай новия фотоапарат (за него ще пиша след празниците) и познайте на колко малка топчица ми се сви плахото сърчице, когато в момента в който го поех чух познатия звук на счупено стъкло. Също така познайте колко се зарадвах когато разбрах, че го е отнесъл само филтърът, а обективът си е цял-целеничък. Не е надраскан, фокусира, че даже и снима :-)
Емпиричният извод, който ме съмнява някога да забравя е: първото, даже нулевото нещо, което трябва да направите след като вземете в ръце обектив, на който държите, е да му сложите филтър.
Случката ме наведе и на други размисли за съхранението на финото оборудване, но Коледата е с по-висок приоритет.