От близо 3 години имам една вярна сапунерка: Canon A400. Дай ѝ повечко светлина и наситено зелено и си остави време да зяпаш хубави снимки. Дойде, обаче, моментът, в който разбрах какво е бленда – това е нещото, което не мога да настройвам на моята сапунерка.
Въпреки техническите си недостъци малкият A400 беше основният ми фотоапарат до това лято. От една страна не можех да си позволя DSLR, а от друга малко по-специалните нужди се покриваха от семейния FZ20 на Виша. Бях забравил една възможност за напредък в техническо отношение – лентов SLR.
На лятната среща с колегите в САЩ се сдобих с този красавец вдясно – Canon EOS Rebel 2000. Преди това е била на Barry и се разбрах с него да му я купя. Той накрая ме преметна здраво и ми го подари, но това е друга тема.
Комплектът се състоеше от тялото, китовият EF 28-80mm f/3.5-5.6 II и дългункото EF 75-300mm f/4-5.6 III. Бяха събрани в един лек Tamrac, разбира се черен – не знам кой би помъкнал такава сива като на снимката. Същата чантичка имаше и Христо Еринин, на Openfest на няколко пъти си ги разменяхме :-) Като цяло доста непретенциозно оборудване, но целта не бяха хубави снимки, а главно моята теоретична и практическа подготовка за хубави снимки.
Не знам дали снимам по-добре след тези няколко месеца прекарани в компанията му, обаче този фотоапарат успя да постигне неговата си цел – чувствам се неудобно когато снимам с друг формат тяло. Инстинктивно се опитвам да фокусирам и да променям фокусното разстояние с ринговете на обектива, гледам в окуляра и се съмнявам, че затворът е паднал, ако не чуя щракането му. Другояче казано – трудно ми е да снимам с не-SLR. Spoiled отвсякъде.
